Читать «Диамантената ера» онлайн - страница 364

Карл Холивуд не можеше да тича толкова бързо, колкото пъргавата Нел и накрая я загуби при едно от разклоненията в тунелите. Той се опита да прецени посоката и след известно време — нямаше как да определи колко — тунелът му се сля с друг, по който към океанското дъно се спускаше поток от барабанчици. Карл позна в някои от тях бивши бежанци от бреговете на Пудонг.

Барабаненето не се усили постепенно, а избухна в оглушителен, умопомрачителен рев, когато стигна до огромна пещера — коничен амфитеатър, който трябва да беше широк около километър. Таванът представляваше вихър от медиатронни изображения по гигантски купол. Осветени от непостоянната светлина на медийната буря и от собственото си вътрешно сияние, барабанчиците обикаляха по склоновете на конуса в някаква конвекционна система. Попаднал в техния въртоп, Карл бе увлечен надолу към центъра и откри, че там се разиграва оргия с фантастични измерения. От върха на конуса се издигаше облак изпарена пот. Телата, притиснати до голата му кожа, бяха толкова горещи, че почти го пареха, сякаш всички имаха силна треска. С някакво логично абстрактно ъгълче на ума си, което продължаваше да следва собствената си разумна посока, той разбра причината: с телесните си течности те обменяха пакети от данни, пакетите се сливаха помежду си в кръвта им и лостовата логика отделяше топлина, която повишаваше температурата им.

Оргията продължи часове наред, но конвекционната система постепенно се забави и се установи в стабилен ред, като блуждаеща тълпа в театър, която заема установените си места с наближаването на началото на пиесата. В основата на амфитеатъра се откри широко пространство и най-вътрешният кръг от зрители се състоеше от мъже, които сякаш в известен смисъл бяха победители в невероятен турнир по прелюбодейство, наближаващ последния си рунд. Около този вътрешен кръг обикаляше самотен барабанчик и раздаваше нещо на хората — нещо, което се оказа медиатронни кондоми, сияещи в ярки цветове, щом ги нахлузеха на еректиралите си пениси.

В кръга влезе самотна жена. Подът под краката й започна да се издига и тя се извиси във въздуха като на олтар. Барабаненето достигна невероятно кресчендо и после утихна. След това отново започна, но съвсем бавно и мъжете от вътрешния кръг затанцуваха около жената.

Карл Холивуд видя, че това е Миранда.

Сега вече разбираше всичко: че бежанците са доведени в кралството на барабанчиците за събиране на нови данни, които течаха в кръвоносните им системи, че по време на невероятната оргия тези данни са били вкарани в мократа Мрежа и че сега цялата информация ще се излее в Миранда, която щеше да стане приемник на кулминацията на някаква компютърна дейност и която със сигурност щеше да изгори жива в този процес. Това беше дело на Хакуърт, това бе кулминацията на усилията му да създаде Семето и да подрие основите на Нова Атлантида, Нипон и всички общества, развили се около концепцията за централизирано йерархично Захранване.