Читать «Диамантената ера» онлайн - страница 363

Двама души не ядоха и не пиха нищо друго, освен провизиите, които бяха донесли със себе си — Нел и Карл.

След като откриха нанообектите в плътта на Нел, които я свързваха с барабанчиците, тя беше останала през нощта, за да проектира контрананообект, който да открие и унищожи устройствата. Двамата с Карл вкараха тези нанообекти в кръвта си, така че сега не бяха под влияние на барабанчиците. Въпреки това не насилиха късмета си, като ядат тази храна и това беше добре, защото щом се нахраниха, на бежанците им се приспа. Те легнаха на пода и заспаха. От голата им плът се заиздига пара и скоро по кожата им заиграха светлинки като звезди, изгряващи след залез слънце. Два часа по-късно звездите се сляха в постоянна повърхност от премигваща ярка светлина, сякаш пълна луна огряваше телата на пируващи, заспали на горска поляна. Бежанците, вече барабанчици, спяха и сънуваха един и същи сън. Абстрактните светлини, мъждукащи по медиатронната повърхност на пещерата, започнаха да се сливат и да се организират в тъмни спомени от дълбините на подсъзнанието им. Нел видя моменти от собствения си живот, преживявания, отдавна превърнали се в думи от „Буквара“, но сега отново показвани в суров и ужасяващ вид. Тя затвори очи, но стените издаваха и звуци, от които не можеше да избяга.

Карл Холивуд следеше сигналите, предавани през стените на тунелите, и избягваше емоционалното съдържание на тези образи, като ги свеждаше до бинарни числа и се опитваше да разгадае вътрешните им кодове и протоколи.

— Трябва да вървим — накрая каза Нел и той се изправи, за да я последва през наслуки избран изход. Тунелът постоянно се разклоняваше и Нел интуитивно избираше накъде да завие. Понякога проходите се разширяваха в огромни пещери, пълни със сияещи барабанчици, които спяха, чукаха се или просто мислеха, облегнати на стените. Пещерите винаги имаха много изходи, които се раздвояваха и се сливаха в други пещери. Мрежата беше толкова огромна и сложна, че сякаш изпълваше целия океан като неврални телца в техните дендрити, които се преплитаха и разклоняваха, за да заемат целия обем на черепа им.

Още откакто бяха напуснали пещерата със заспалите бежанци те чуваха ниско, едва доловимо барабанене. Отначало Нел предполагаше, че идва от блъскането на подводните течения в стените на тунела, но когато звукът се усили, разбра, че това са разговорите на барабанчиците, събрани в някаква главна пещера и пращащи съобщения по мрежата си. Осъзнала това, тя изпита почти паническо желание да открият главната пещера и известно време двамата тичаха из ужасно объркващия триизмерен лабиринт в опит да определят епицентъра на барабаненето.