Читать «Диамантената ера» онлайн

Нийл Стивънсън

Диамантената ера

ЧАСТ ПЪРВА

Моралните реформи и промени към по-лошо се движат от по-висши сили. Преди всичко те произтичат от реакции, основани на навиците от един предходен период. Напред и назад се клатушка великото махало, но промените в местоположението му не се определят от няколкото известни личности, които се придържат към крайните му стойности.

Сър Чарлз Петрие, „Викторианците“

Един отреп посещава козметичен салон; модерни одежди със забележителни свойства

Камбаните на „Св. Марк“ отбелязваха промените високо в планината, когато Бъд се понесе над козметичния салон, за да поднови черепната си пушка. Той вече си имаше чифт хубавички нови ролери с максимална скорост между сто и сто и петдесет километра в зависимост от това колко си дебел и дали носиш аеро или не. Бъд обичаше да носи плътно прилепнала по тялото му естествена кожа, защото така изпъкваха мускулите му. При едно предишно посещение на козметичния салон около две години преди това, той си беше платил, за да му имплантират в мускулите цяла орда ситита — миниатюрни същества, които бяха твърде малки, за да се виждат или усещат. Те дразнеха по електрически път мускулните влакна по програма, която бе специално създадена да увеличава обема. В съчетание с помпичката за тестостерон, вградена в предмишницата му, се получаваше ефект като от това да тренираш денонощно във фитнес зала. Предимството на новия метод беше, че не се налагаше да вършиш нищо и да се потиш като роб. Единственият недостатък бяха леките дразнения на мускулните влакна, които го правеха малко напрегнат и нестабилен. Вече бе свикнал с това, но продължаваше да се клатушка върху кънките, особено когато развиеше скорост от сто километра в час по някоя задръстена от хора улица. Малцина бяха онези обаче, които му се зъбеха, дори като ги събаряше на земята, а от този ден нататък никой нямаше никога повече да му се зъби за каквото и да било.

Бъд беше напуснал последната си работа — на примамка — невероятно непокътнат и с около хиляда юки в джоба. Една трета от тях беше похарчил за нови дрехи — предимно от черна естествена кожа, втората трета — за новите остриета, а последните се канеше да хвърли в козметичния салон. Човек, разбира се, можеше да се сдобие с черепни пушки и на много по-ниска цена, но това щеше да означава да премине над Високото шосе до Шанхай, като междувременно получи мизерното обслужване от някой крайбрежен кораб, а заедно с това и някоя прилична инфекция на костите от цялата сделка, докато се тормози на подобен кораб. Освен това, човек можеше да влезе в Шанхай, само ако беше девствен. Да пресечеш Високото шосе, когато си вече снаряжен с черепна пушка — както беше в случая на Бъд, — трябваше да подкупиш цял рояк шанхайски ченгета. Не си струваше да се правят икономии в тази ситуация. Пред Бъд се простираше една обещаваща и безкрайна кариера, свързана с изкачването по йерархичната стълбица на множество изключително опасни занимания, свързани с дрога, в подножието на която опитът му като платена примамка си бе едно доста прилично начало. Оръжейна система също беше добра инвестиция.