Читать «Снежен крах» онлайн - страница 290

Колко мило!

Тя остава да погледа последиците: долитащите хеликоптери на Мафията, лекари, изскачащи с лекарските си чанти, банки с кръв и носилки. Мафиотски войници, щуращи се между частните самолети и явно търсещи някого. Кола за доставка на пици потегля от единия паркинг със скърцане на гуми, а по петите й се втурва кола на Мафията.

Но след малко всичко това й доскучава и тя се връща при главния терминал, предимно на собствен ход, макар че успява да се закачи за известно време за цистерна с гориво.

Мама я чака в тъпата си малка бонбонена кола до гишето на „Обединен багаж“, точно както се уговориха по телефона. Уай Ти отваря вратата, мята дъската на задната седалка и сяда отпред.

— Към дома ли? — пита мама.

— Да. Май най-добре у дома.

Благодарности

Тази книга покълна от едно сътрудничество между мен и художника Тони Шийдър, чиято първоначална цел беше да публикуваме компютърно генериран графичен роман. Общо взето аз се оправях с думите, а той — с изображенията. Но макар и това произведение да се състои почти изцяло от думи, определени негови аспекти произтичат от разговорите ми с Тони.

Беше ми много трудно да напиша този роман. Много добри съвети получих от моите агенти Лиз Дарханзофф, Чък Верил и Дениз Стюарт, които четоха първите чернови. Други хора, които подложих на първите чернови, бяха Тони Шийдър, доктор Стив Хорст от университета „Уеслиън“, предоставил ми пространни и много разбираеми коментари върху всичко във връзка с мозъците и компютрите (и който изведнъж взе, че измисли вирус горе-долу час след като беше прочел книгата), както и на зет ми Стив Уигинс, който в момента работи в Единбургския университет. За начало той ме зариби с Ашера, а освен това ми предоставяше полезни статии и цитати, докато аз окаяно ровичках из Конгресната библиотека.

Марко Калтофен, както обикновено, действаше по същия бърз и енциклопедичен начин като Библиотекаря, когато имах въпроси от типа на „защо“ и „къде“, засягащи бизнеса с токсични отпадъци. Ричард Грийн, моят агент в Лос Анджелис, ми помогна с географията на града.

Брук Полок изчете коректурите внимателно, но с унищожителна бързина и направи няколко уместни предложения. Той беше първият и със сигурност няма да е последният, изтъкнал, че Биос всъщност означава „Основна система за въвеждане и извеждане“ (Basic Input/Output System), а не „Базисно Интегрирана Операционна Система“, както съм го писал аз (и както трябва да бъде), но според мен имам право да стъпча в калта всякакви други съображения, когато се мъча да измисля задоволителна игра на думи, така че не го промених в книгата.

Идеята за „виртуална реалност“ като Метавселената вече е много разпространена сред хората, занимаващи се с компютърна графика, и е превъплъщавана по най-различни начини. Конкретната версия на Метавселената, описана в този роман, произтича от един несериозен разговор между мен и Хайме (Капитан Честотен Диапазон) Таафе — което не означава, че вината за всичките нереалистични и безвкусни аспекти на Метавселената трябва да се хвърля върху някой друг, а не върху моя милост. Думите „аватар“ (в смисъла, в който е използвана тук) и „Метавселена“ са мои изобретения — измислих ги, след като реших, че съществуващите понятия (като например „виртуална реалност“) са просто твърде тромави за използване.