Читать «Снежен крах» онлайн - страница 288

Стъклени ножове. Нищо чудно, че Куай не ги видя на екрана на радара.

Когато се прикрива зад поредния самолет, пърпорене на хеликоптер изпълва ушите му.

Това е хеликоптерът на Райф — каца на плаца на няколко десетки метра от самолета. Трясъкът на въртящите се перки и ревът на вятъра сякаш проникват чак в мозъка на Чичо Енцо. Той затваря очи срещу вятъра и напълно губи равновесие, няма представа къде се намира и се пльосва на земята. Паважът под него е хлъзгав и топъл и Чичо Енцо разбира, че кръвта му изтича.

Поглежда над плаца и вижда как Гарвана напредва към хеликоптера — куца ужасяващо. Единият му крак е практически негоден за нищо. Най-сетне той го зарязва и продължава, подскачайки на здравия си крак.

Райф е слязъл от хеликоптера. Двамата разговарят — Гарвана ръкомаха към Енцо. После Райф кимва одобрително и Гарвана се обръща, лъснал бели зъби. Не е толкова гримаса, колкото предвкусваща усмивка. Той започва да подскача към Чичо Енцо и пътьом вади още един стъклен нож от якето си. Копелето е помъкнало цял милион.

Той идва към Енцо, а Енцо не може дори да се изправи — ще припадне.

Той се оглежда и не вижда нищо освен скейтборд и чифт скъпи обувки и чорапи на пет-шест метра от него. Не може да се изправи, но може да пълзи като войник и започва да се набира на лакти, докато Гарвана подскача към него на един крак.

Срещат се на откритата алея между два самолета. Енцо лежи по корем напреки на скейтборда. Гарвана е прав и се подпира с една ръка на крилото на самолета, а в другата му ръка блещука стъкленият нож. Енцо сега вижда света блед и черно-бял, като през евтин терминал за Метавселената. Така го описваха приятелите му във Виетнам малко преди да издъхнат от загуба на кръв.

— Надявам се, че си получил последно причастие — казва Гарвана, — защото няма време да викаме поп.

— Няма нужда от поп — отвръща Чичо Енцо и натиска бутона на скейтборда с надпис „Теснофокусен прожектор на шокови вълни РадиКС“.

Ударът едва не му откъсва главата. Чичо Енцо, ако оцелее, никога вече няма да чува добре. Но се поосвества. Вдига глава от дъската и вижда Гарвана, застанал там — зашеметен, с празни ръце, а по якето му се сипят хиляди стъкълца.

Чичо Енцо се претъркаля на гръб и размахва бръснача във въздуха.

— Аз самият предпочитам стомана — заявява той. — Бръснене, моля?

71

Райф вижда всичко това и го разбира съвсем ясно. Много би искал да види как ще свърши, но е човек твърде зает и би искал да се разкара оттук, преди останалата Мафия, Нг, Господин Пий и всички други гадове да са го погнали с насочващите се ракети. Няма време и да чака Гарвана, куражлията му с куражлия, да доприпка насам. Дава знак на пилота с вдигнат палец и тръгва нагоре по стъпалата на частния си самолет.

Денем е. Вълна от бушуващ оранжев пламък безшумно се надига над резервоарите на километър-два оттам, като разцъфваща хризантема на забавен кадър. Разцъфва толкова необуздано, огромна и сложна, че Райф се спира по средата на стълбичката, за да погледа.