Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 63

Събуди се, когато една ръка леко го разтърси. Скочи и видя възрастен китаец, който не носеше расо.

— Кой си ти? — попита мъжът. Гласът му беше тих и любезен.

— Аз съм… Аз… — Фу Хай се боеше да каже името си, дори да говори. Сетне неусетно добави: — Дойдох да се срещна с Джон Уайт.

Отец Джон Уайт упорито използваше християнското си име въпреки преследванията. Той беше няколко години по-възрастен от Фу Хай. Двамата седяха на твърдите дървени столове без тапицерия. Отец Джон беше облечен в черно расо с бяла якичка. Беше много слаб и носът му явно бе чупен многократно.

— Идваш отдалеч — каза той.

Старецът, който го бе намерил заспал на пейката, се върна, носейки поднос с димящ ориз и пиле.

— Чувствам се странно тук — рече Фу Хай, без да знае как да започне. — Не съм вярващ.

— Това не означава, че не си добър човек — отвърна отец Джон, сетне протегна ръка и бутна подноса към Фу Хай, който умираше от глад, но не погледна храната.

В същия миг младият мъж забеляза, че ръката на свещеника е обезобразена и съсухрените пръсти са свити като нокти на хищна птица. Костите бяха счупени като на баща му.

— Бил си класов враг по време на културната революция, нали? — попита Фу Хай и започна да се храни.

Отец Джон вдигна двете си ръце и му ги показа.

— Културната революция не беше лек период. Червените войници нападнаха това красиво място и изпочупиха цветните стъкла и статуите отвън. Тогава бях осемнайсетгодишен и току-що бях станал свещеник. Бях още наивен и се опитах да ги спра. Те сложиха ръцете ми на каменните стъпала на катедралата и удряха, докато не остана здрава кост. Сега не мога да давам причастие. Дори не мога да държа разпятието на Христос.

— Същото се случи и с баща ми. Обвиниха го, че е нарушил „Четирите големи“ — каза Фу Хай. Веднага почувства близък свещеника, щом разбра, че имат почти една и съща ужасна съдба. Разказа му за баща си. Когато свърши, отец Джон кимна.

— Хората вършат странни и грозни неща в името на политиката и културата — каза. — Но това не може да бъде избегнато. Разбрах, че по-лесно можеш да промениш реките и планините, отколкото хората.

Фу Хай знаеше, че това е истина, и реши да сподели желанията си с този мил отец.

— Трябва да намеря „Змийска глава“ — каза, — но нямам пари. А съм сигурен, че ще ми трябват.

— Необходимо е да дадеш предплата, но това може да бъде уредено. Имам известно влияние сред онези хора.

— Тогава познаваш „Змийска глава“? — попита Фу Хай. Сърцето му заби по-силно.

— Познавам човек, който се занимава с тези неща. Наричат го Тоу Клепоухия. Работи за Хенри Лиу, могъщият Бяло ветрило на триадата „Чин Ло“ в Хонконг.

— Трябва да отида в Америка. И да намеря начин да заведа там любимата си сестра и семейството й.