Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 65

Стивън Канел

— Това е много благородно.

— Тогава ето каква е сделката. Аз ще те закарам в Америка, а ти ще вършиш каквото поискам.

„Змийската глава“ направи знак на сервитьора, който се приближи до масата. В ръката си държеше гърчеща се черна змия.

Гангстерът кимна. Сервитьорът отряза главата на змията и я хвърли в емайлиран леген. От гърчещото се тяло рукна кръв. После сервитьорът одра кожата на влечугото и оголи розовото месо. Зарови пръсти във вътрешностите, извади малък черен орган с формата на таблетка и го сложи в чаша с оризово вино до лакътя на Тоу Клепоухия. Гангстерът изпи на един дъх виното и жлъчката на змията, без да откъсва очи от Фу Хай.

— Трябва много да внимаваш да не глътна и теб — грозно се ухили той.

14.

Ще го направиш ли? Би ли го сторил? Можеш ли?

Беше сряда следобед. Уилър се намираше в кабинета на брат си и помагаше на снаха си да оправи бъркотията. Той стоеше до библиотеката, подпирайки се на патериците и нареждаше книгите, а Лиз и Холис пълзяха по пода и събираха безценните томове, подвързани с кожа. Първите издания на Емили Дикинсън, По и Хърман Мелвил, които брат му бе колекционирал. Някои струваха десет хиляди долари. Идеалният подарък за най-преуспяващия млад адвокат в Лос Анджелис.

В момента Уилър подреждаше дванайсетте тома на „История на Калифорния“ от Джон Стодард, който бе доминикански монах, публикувал историческото си изследване през 1898 година и несъмнено беше предубеден към разврата и смъртта по време на Треската за злато. На лавицата щяха да бъдат сложени и „Пълна история на света“ от Хенри Смит Уилямс, двайсет и пет тома, покрити с прах, първо издание, публикувано през 1904 година. Прескот обожаваше историята. Всъщност Уилър му бе подарил три от поредиците. Коледно намаление, по петстотин долара парчето. В семейство Касиди парите, похарчени за историческа литература, не се смятаха за претенциозен разход и книгите се ценяха много повече от пръстените и часовниците.

Бе започнал да подрежда томовете на Хенри Смит Уилямс, когато майка му дойде.

„Дойде“ не беше най-точната дума, защото тя по-скоро нахлу в стаята. По страните й се стичаха сълзи. Катрин веднага започна:

— Как могат да кажат, дори да намекнат, че той… е бил…

Тя не можа да довърши изречението и се разплака. Уилър и Лиз се втурнаха към нея и й помогнаха да седне на канапето.

— Какво има, майко? Какво се е случило? — попита той, предполагайки, че сълзите й са свързани със смъртта на Прескот. Брат му бе починал преди три дни, а тази истерия беше заради нещо по-скорошно, нещо, което се бе случило току-що.

— Какво има, Кей? — попита Лиз.

Двете изглеждаха измъчени и изтерзани. Уилър се държеше по-твърдо.

— Полицията. Казват, че… Прескот бил… че бил убит!

— Убит? — учуди се Уилър.

— Аутопсията. Току-що се обадиха. Казаха, че някой забил в сърцето му игла за акупунктура. Искат показанията ни. Искат да разберат какво е бил намислил Прескот.