Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 62

Фу Хай видя каменни стъпала, водещи надолу към ужасно замърсената Бисерна река. Слезе до половината, седна на студения камък и се вторачи в амбулантните търговци, които миеха краставици и корени от джинджифил във вонящата вода.

Нещастният младеж не знаеше какво да прави. Погледна към отсрещния бряг на реката, където имаше огромна сграда, осветена като за китайски фестивал. Когато единият търговец на зеленчуци взе кошницата си и я понесе по стъпалата, Фу Хай се обърна към него на мандарински.

— Каква е онази красива осветена сграда на другия бряг?

— Кой си ти, че не знаеш каква е онази сграда? — попита човекът. После се вторачи в дрехите му, в платнените обувки, в тънкия ленен панталон и в уплашените му очи.

— Аз… аз съм…

— Селянин от провинцията. Искаш да отнемеш работата на гражданите от Гуанджоу.

— Не, аз… искам да отида на изток, в Америка — отвърна и стана, в случай че се наложи да избяга, ако мъжът повика милицията.

— Разбирам — рече търговецът и изражението му омекна. — И аз много пъти съм мечтал да се махна от това място… но сега вече съм женен и имам дете. Съдбата ми е решена.

Фу Хай не знаеше какво да каже. Страхуваше се да попита как да намери „Змийска глава“.

— Сградата, за която питаш, е хотел „Бисерна река“ — продължи мъжът. — Най-луксозният и най-красивият в Китай.

Фу Хай кимна.

— На твое място не бих стоял тук, облечен с тези дрехи. Ще те арестуват.

— Къде да отида?

— Върви в католическата катедрала. Потърси Джон Уайт. Той ще ти помогне. — Търговецът взе кошницата със зеленчуците и започна да изкачва стъпалата. Преди да стигне догоре, той се обърна и погледна Фу Хай. — Ако търсиш „Змийска глава“, бъди внимателен. Тигрите и елените не се спогаждат.

После, без да дочака отговор, мъжът продължи пътя си и скоро се скри от погледа на Фу Хай.

Фу Хай лесно намери католическата катедрала. Застана на стъпалата и се загледа в сградата. Повечето прозорци на първия етаж бяха обковани с дъски, а няколко от религиозните статуи в нишите на стените бяха разрушени.

Влезе в огромното студено помещение. Седна на последната пейка и погледна разпятието на олтара в далечния край. Катедралата беше великолепна, с висок сводест таван. Мракът я правеше страшна. Единствената светлина идваше от мъждукащите свещи. Фу Хай беше изтощен. Главата го болеше от безсъние. Краката му бяха подути от усилията и от тичането. Счупените му зъби пулсираха. Ужасно му се спеше, но беше твърдо решен да остане буден.