Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 45

— Провървя ми. Беше адски шибано да го направя. Прощавай за израза, майко.

— Господин Касиди — започна Рей, — смятаме, че хората, които сте застреляли, са нелегални имигранти и членове на местната банда „Бамбуковия дракон“. Всъщност те са претърсвали къщата на брат ви. По всяка вероятност са претърсили и дома на Анджи Уонг, но най-важното е, че са я убили. Всичко това стана веднага след смъртта на брат ви. Имате ли представа какво може да са търсили?

— Не.

— Може да е свързано с работата на брат ви.

— Какво се опитвате да кажете, за бога? — избухна Катрин. — Че Прескот е бил замесен в нещо незаконно?

— Още не знаем нищо, госпожо Касиди — отговори Рей. — Фактът, че секретарката беше убита веднага след смъртта му и двете къщи са били претърсени, показва…

— Сигурно не говорите сериозно — прекъсна го тя. — Имате ли представа какви клиенти и какви политически връзки имаше той? Прескот ръководеше новата предизборна кампания на Клинтън. Бил и Хилъри го поканиха два пъти в Белия дом. Той беше член на Комисията по международни търговски връзки към президента.

— Похвално — с раздразнение отбеляза Рей.

— Госпожо Касиди, искам да ми кажете името на лекаря, който ще прави аутопсия на Прескот — обади се Таниша.

— Няма да има аутопсия — отговори Катрин. — Дежурният лекар в болницата, който е приел тялото, е преценил, че смъртта е настъпила следствие на сърдечен удар. Мнението му беше потвърдено и от личния лекар на Прескот. Той имаше високо кръвно налягане. Не виждаме причина да обезобразяват тялото преди погребението, затова отказахме да правят аутопсия.

— При дадените обстоятелства не смятате ли, че би било добра идея да се уверите, че смъртта е настъпила по естествен път? — попита детективката.

— Не. Прескот почина от сърдечен удар. Ако обичате, напуснете стаята, иначе ще вдигна скандал — заплаши ги възрастната жена.

— Налага се да поискам аутопсия — настоя Таниша. — Госпожо Касиди, знам, че сте разстроена…

— Нима? Знаете ли какво е да загубите син? Син, който имаше прекрасно бъдеще? Син, който показа отлични умения в професията си и в живота… — Катрин всеки момент щеше да избухне в сълзи. — Знаете ли какво е да ви го отнемат ей така, изведнъж? И сетне полицията да намеква, че има нещо непочтено?

Таниша си спомни ъгъла на улицата в родния си квартал. В главата й отекнаха нейните викове, докато гледаше как животът гасне в очите на сестричката й. Гласът на Катрин Касиди я накара да се върне в настоящето.

— Веднага излезте оттук — нареди тя.

Разпитът се провали. Уилър беше полупиян, а майка му — изпаднала в истерия. Таниша реши да разговаря с Уилър по-късно. Кимна на Рей и докато двамата се извиняваха, раненият лениво им махна. И точно тогава тя се сети къде го бе виждала. Беше последна година студентка по криминология в университета в Лос Анджелис. Колегите й я убедиха да отиде на футболен мач между отбора на университета на Южна Калифорния и отбора на техния университет. Имаха един билет повече, пък и тя се нуждаеше от почивка след всекидневния дванайсетчасов маратон на учене, затова се съгласи. В полувремето някакъв откачен докара боядисания си в яркочервено и златисто фолксваген в южния сектор на стадиона и ги заля с бира. Изцапа синята й копринена блуза. Сетне охраната го подгони, изкара го от колата и го арестува.