Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 44

Рей си записа всички тези данни.

— А що се отнася до факта, че са го сложили във влагалището й… Снощи прочетох, че това е древно китайско мъчение. Било е забравено, но наскоро са започнали да го практикуват отново. Ченгетата от Кралската полиция в Хонконг са виждали такива случаи в стария Град на стените в Цзюлун през последните няколко години, преди Хонконг да бъде върнат на Китай. По всичко личи, че в Града на стените е царяло пълно безвластие, докато е бил британска собственост. Станали са някои доста странни неща.

Рей вдигна глава и я погледна, но не каза нищо. Лицето му беше безизразно като на закоравял покерджия, в очите му се четеше незаинтересованост.

— Къщата на Касиди явно не е била ограбена — продължи Таниша, — а претърсена като дома на Анджи Уонг. Онези типове са търсели нещо. Съвпадението е твърде очебийно.

— Добре, Тиша, ще работим заедно по случая. Но засега, за да не смесваме нещата, ще ги разследваме поотделно. Щом реши, че са свързани, лейтенантът ще трябва да информира отдел „Тежки престъпления“ и тук ще нахлуе цял взвод от каубои от Паркър Сентър, които ще оберат лаврите, а ние с теб ще останем с пръст в устата.

— Съгласна съм — каза тя.

Рей неочаквано й протегна ръка и Таниша без колебание я стисна.

И така, в десет сутринта Таниша Уилямс и Рей Фонг се озоваха в болничната стая на Уилър Касиди и го завариха да се кара с майка си. Тя беше на около шейсет и пет години и невероятно красива. Беше облечена в официална рокля на Живанши и носеше огърлица от перли. Току-що бе взела от Уилър плоско сребърно шише и го държеше обвинително, когато детективите влязоха.

— Стаята е частна — заяви възрастната жена. — Разговорът ни е личен.

— Детектив Фонг и детектив Уилямс. Имаме въпроси за снощния инцидент — каза Рей и й показа полицейската значка и картата си за самоличност.

— Кога ще свърши всичко това? — възмутено въздъхна жената, остави плоското шише на нощното шкафче, приближи се до прозореца и погледна навън.

Таниша разбра, че жената е много напрегната. А от приликата й с Уилър се досети, че е майка му.

После Уилър се усмихна и потвърди предположението й.

— Позволете да ви представя майка ми, Катрин Касиди — с пиянска словоохотливост изрече той.

— Господи, Уилър, брат ти почина, секретарката му е убита, а ти застреля двама души. Как можеш да се напиваш? Не можеш да…

Тя не се доизказа, нито се обърна да погледне присъстващите в стаята.

— Вероятно съм се напил заради всичко това, майко — изфъфли той.

Катрин се обърна и гневно го изгледа.

— Вчера сте имали много работа — рече Таниша, опитвайки се да разведри атмосферата.

— Да — ухили се Уилър.

Когато се вгледа, тя забеляза в очите му отчаяние. Беше го видяла и предишната нощ, когато се подигра със себе си.

— Страхотна стрелба — отбеляза тя.