Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 28

Докато експертите не изследваха космите и тъканите на жертвата и не вземеха отпечатъци от пръстите, нямаше много работа на мястото на престъплението. Затова излезе навън и започна да преглежда съдържанието на кофата за смет пред къщата. Беше се навела и се опитваше да премести кутия от овесени ядки, когато чу глас:

— Какво правите?

Обърна се и видя мъжа, който бе намерил трупа. Състоянието на ризата и ленения му панталон потвърждаваха, че той е повръщал на мястото на престъплението.

Тя го огледа по-внимателно. Стори й се, че го е виждала някъде, където я бе ядосал, но не можа да си спомни нищо повече. Мъжът беше изключително привлекателен. Може би обаче заради вида на обезобразената жена Таниша не го хареса. Тя се обърна към него с ледена професионална учтивост:

— Бихте ли се отдалечили? Това е място на престъпление. Ей там — заповяда тя и посочи алеята за коли, после тръгна след него и извади бележник и писалка. — Аз съм детектив Уилямс от отдел „Азиатска престъпност“ на полицията в Лос Анджелис. Вие сте намерили трупа, така ли?

Той кимна.

— Как се казвате?

— Уилър Касиди.

— Уилър? Това прякор ли е?

— Не. Фамилно име. Прадядо ми по майчина линия се е казвал Джеферсън Прескот Уилър. Бил е генерал от Конфедерацията от Двайсет и седми Ричмъндски полк по време на Гражданската война.

— Ако обичате, напишете адреса и телефонния номер, на които мога да ви намеря — каза тя и му подаде бележника и писалката.

Той написа адреса и телефона в Бел Еър.

— Защо дойдохте тук, господин Касиди?

— Госпожица Уонг беше секретарка на брат ми. Сутринта не отишла на работа и от кантората ме помолиха да проверя какво става с нея. Брат ми беше адвокат в Сенчъри Сити.

— Беше?

— Почина снощи. И госпожица Уонг не дойде на работа сутринта. Хората от кантората на Прескот се разтревожиха.

— Прескот… Това ли е името на брат ви?

Уилър кимна.

— Как почина той?

— Мисля, че смъртта му няма нищо общо с това.

— Позволете ми аз да разсъждавам за случилото се, господин Касиди. Кажете ми как е умрял.

— Сърдечен удар. Поне така казаха ченгетата.

— Прескот Касиди ли беше цялото му име?

— Ами не. Прескот Уестлейк Шеридан Касиди. Такива са южняшките имена — добави той, като видя озадаченото й изражение. — Измислени са, за да объркват хората.

Таниша записа името. Сетне погледна надолу и видя кутия зад кофата за боклук. Дървена кутия. Капакът й лежеше до нея. Тя се приближи и я огледа. Вътре имаше хартиена кукла с дължина двайсетина сантиметра.

— Ето я — каза.

Уилър я бе последвал въпреки предупреждението да стои настрана. Протегна ръка да вземе куклата, но тя го спря.

— Не я докосвайте. Хората от лабораторията ще обезумеят, ако го сторите.

— Какво е това?

— Кукла на смъртта. Вероятно е оставена преди ден-два. Търсех точно такова нещо. Куклата потвърждава, че това е убийство, извършено от китайска банда. Получиш ли такава кукла, непременно ще умреш. Обикновено по ужасно жесток начин. След като я получат, някои китайци предпочитат да се самоубият, отколкото да чакат неизбежното.

— След като видях какво са направили с Анджи Уонг, не ги обвинявам.