Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 29

— Това е ритуално убийство, наречено „Смърт от хиляда рани“ или „Смърт от безброй мечове“. Характерно е за триадата. — Таниша се запита защо си прави труда да му обяснява. — Държат жертвата жива, докато прережат всичките й мускули и сухожилия.

— Господи! — възкликна Уилър.

— Познавахте ли жертвата? — попита Таниша. Той кимна. — Можете ли да я идентифицирате? Тялото е жестоко обезобразено.

— На ръст е колкото нея… Предполагам…

— От колко дни не е ходила на работа?

— Не, знам. Не работя там. Мисля, че само от един ден.

— Къде работите?

— Къде работя ли?

— Да.

Уилър се усмихна по момчешки.

— Не работя. Пенсионирах се.

— Пенсионер? На колко години сте? На трийсет и пет?

— Трийсет и седем.

— И какво работехте, преди да се пенсионирате?

— Бях Шегаджия — отговори той и усмивката му изчезна. — Шегувах се с приятелите си. След като се пенсионирах, усъвършенствам предимно удара си на голф. Много изтощително занимание. Съсипвам се от работа.

В думите му имаше огорчение и самопрезрение.

— Разбирам — каза Таниша и затвори бележника си.

Уилър не каза нищо повече. Лицето му беше като изваяно от камък.

— Ами това е всичко засега — рече тя, — освен ако не ми кажете нещо друго за госпожица Уонг, което би трябвало да знам, като например чия е снимката, оставена на корема й?

Той поклати глава.

— Можете да си тръгвате. Ще ви се обадя. Вероятно утре. Ето визитната ми картичка — добави Таниша.

В същия миг Синди подаде глава от задната врата и я извика:

— Детектив Уилямс, съдебният лекар ни вика.

— Какво има? Обикновено съобщават резултатите от аутопсията след два дни.

— Мисля, че в трупа има нещо живо.

6.

Още една премиера, още едно представление

Залата за аутопсии беше на третия етаж на областната болница, която се намираше срещу Паркър Сентър.

Доктор Пол Диксън, известен във „фабриката за канута“ като доктор Смърт, записваше наблюденията си върху състоянието на органите. Винаги наричаше трупа „почитаемия гост“. От отпечатъците и от разпознаването на трупа вече знаеха със сигурност, че мъртвата е Анджела Уонг. Той изследва трупа и го фотографира преди и след като го изми. Раните бяха ужасни и бяха нанесени по цялото тяло. Доктор Диксън се беше навел и ги разглеждаше под лупа. После съвсем спокойно започна да чете наблюденията си по микрофона. Бе виждал твърде много и трудно можеше да се стъписа от нещо. Този път обаче беше различно.

Помещението беше облицовано с бели плочки, неуютно и студено. Климатичната инсталация храбро съскаше, но не успяваше да премахне напълно неприятните миризми — химични препарати, консерванти и сладникавия мирис на разлагаща се плът.

Таниша стоеше до краката на трупа и наблюдаваше аутопсията. В ръката си държеше малък касетофон, за да записва собствените си наблюдения, както и мислите, които й хрумнеха по време на неприятната процедура.

— Острието е било много тясно и остро… изключително добре наточено. Като ножче за бръснене. Повечето рани са дълбоки само четири-пет милиметра. Засегнати са всички главни мускулни групи и сухожилия. Прерязани са и после плътта се е свила. Сигурно е изпитвала адски болки.