Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 188

— Фу Хай — попита тя, — тази птичка наистина ли е за мен?

— Няма достатъчно хубав подарък за теб — усмихна се той. — Бих дал живота си, за да те направя щастлива.

И Фу Хай протегна ръка да й даде хартиената птица. Беше неизразимо доволен, че отново е предизвикал възторг в красивите й очи. Никога нямаше да я изостави и да допусне тъга да помрачи очите й. Сяо Жи взе хартиената птичка и се усмихна. Над главите им през изящните извити клони на разцъфналата кайсия блестеше бледосивото, изпъстрено с малки бели облачета вечно ведро небе на Северен Китай. И после, сякаш актът на даване най-сетне му донесе покой, пред очите му падна мрак и Фу Хай издъхна.

Таниша видя, че ръката на младия китаец се протяга, сякаш иска да й даде нещо. И тогава забеляза, че той се опитва да вдигне раницата. Ръката му трепереше, а очите умоляваха, все едно най-важното нещо на света беше да й даде раницата.

Тя я грабна и извади метална кутия, която явно вече беше отваряна. Кожените ремъци бяха прерязани. Отстрани имаше надпис на руски. Отвори кутията и видя онова, което според нея беше една от изчезналите руски ядрени бомби в куфарчета. Тя се изправи, като внимателно държеше кутията пред себе си, после тръгна към Уилър.

Той лежеше по гръб във водата.

— О, боже, Уилър, моля те, не ме оставяй!

Той отвори очи.

— Че къде бих могъл да отида? — промърмори, после видя кутията в ръцете й и попита: — Какво е това?

— Мисля, че е…

— Бързо я изнеси оттук. Трябва да я дезактивират.

— А ти?

— Аз съм добре. Чувствам се страхотно.

Уилър се закашля и от устата му потече кръв.

— По дяволите, ти умираш.

Неочаквано на бледото му лице грейна усмивката на Шегаджията.

— Върви. Иначе всички ще умрем.

Таниша стана и се завтече към изхода на тунела, но мислите й бяха при Уилър. Подхлъзна се и падна на колене, като едва не изпусна кутията. Притисна я до гърдите си, защото се уплаши, че ако я изтърве, няма да може да я намери в мастиленочерния мрак. Задъха се и от очите й бликнаха сълзи. Не виждаше нищо.

Не знаеше колко време бе тичала в тъмнината, но най-сетне й се стори, че вижда светлина. Хукна по-бързо и след няколко минути бе заслепена от прожектор с халогенна крушка от петстотин вата.

— Стой! — изкрещя командирът на екипа по издирване и обезвреждане на ядрени оръжия.

— Не стреляйте! Тя е ченге — каза Ал Катсукура и се завтече към Таниша.

— Детектив Уилямс от полицията в Лос Анджелис — задъхана се представи тя. — Намерих бомбата.

Един от командосите взе металната кутия, внимателно я отвори и веднага разбра какво има вътре.