Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 189

— Тя има право — рече той и бързо сложи кутията в куфара, който носеха.

— Трябва да му помогнете. Той е в тунела — каза Таниша. — Там има стотици имигранти. Моля ви, помогнете му. Той умира.

— Кой?

— Партньорът ми — отговори тя, без да добавя нищо повече, а и Ал не я поправи.

— Разкарайте това нещо оттук! — извика командирът и погледна часовника си. — Имате по-малко от десет минути да дезактивирате бомбата. Аз ще намеря онези хора. Вземете детектив Уилямс с вас!

— Не, ще се върна в тунела.

Командирът се обърна към нея и заповяда:

— Тръгвай с тях. Къде е партньорът ти? Лабиринт от тунели ли има вътре?

— Не, само една тръба. Ще дойда с вас и ще ви покажа.

— Виж какво, госпожичке, това е шибана ядрена заплаха! Прави каквото ти казвам!

— Не знам за какъв се мислиш, умнико, но аз не работя за теб — отговори тя.

И тогава той я удари, поваляйки я по гръб.

— Изчезвай оттук! — изкрещя командирът. — Баркър, Уотс, Фъргюсън, тръгвайте с мен!

— Защо я удари, задник такъв? — извика Ал.

— Защото ми пречеше. Оспорваше заповедите ми. Тук става дума за ядрена заплаха, приятел — отговори командирът, после се обърна към хората си: — Да вървим!

Малката група се отправи към тунела, осветявайки пътя си с халогенния прожектор. Ал хвана Таниша за ръката и й помогна да излезе от канала.

Командосите намериха Уилър там, където го бе оставила Таниша. Той беше в безсъзнание. Пулсът му бе слаб. Двама от тях го вдигнаха и го понесоха към плажа, а останалите изведоха уплашените имигранти.

Хеликоптерът на екипа по издирване и обезвреждане на ядрени оръжия кацна на брега и командосите качиха ранения.

Таниша стоеше до вратата. Ал Катсукура беше до нея.

— Отивам с него — заяви тя, когато командирът се приближи до нея.

Той сложи ръка на рамото й, за да я разубеди, но Таниша рязко се обърна, насочвайки револвера към лицето му.

— Втори път номерът ти няма да мине! — каза му. — Назад!

Позволиха й да се качи на хеликоптера. Тя седна до Уилър и хвана ръката му. Хеликоптерът се издигна и излетя. Мина покрай закотвената яхта на чичо Алан и се насочи към болницата в Лонг Бийч. Таниша се вторачи в бледото лице на Уилър и стисна немощната му ръка.

— Господи, Уилър — промълви тя, — ти наистина си голяма работа.

44.

Щастието от другата страна на дъгата

Правилото при обезвреждане на бомби е: „Липсата на новина е добра новина“, особено когато си имаш работа с ядрен заряд с мощност един килотон. Катастрофата бе предотвратена, когато до експлозията оставаха само няколко минути.

Състоянието на Уилър беше тежко, но нямаше опасност за живота му. Изборът на болницата в Лонг Бийч беше сполучлив, защото там работеха най-добрите хирурзи по огнестрелни рани в щата.

Два дни след като оперираха Уилър и извадиха куршума от гърдите му, лекарите определиха състоянието му само като сериозно и го преместиха от реанимацията в самостоятелна стая на шестия етаж. Той се будеше със спомени за престрелката в канала, но никой в болницата не бе чувал нито за това, нито за бомбата. Не съобщиха за случая и по вечерните новини. Пред вратата му стоеше пазач, който не пускаше никакви посетители, докато не дойде човек от Държавния департамент. Когато Уилър беше достатъчно силен, за да седи и да говори, Лу Фишър отиде при него. Бюрократът с тесните рамене придърпа стол до леглото му и го погледна, като се усмихваше, но без сърдечност.