Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 186

Уилър насочи револвера напред и се приближи. И тогава ги видя. На по-широкото пространство на разклона, където се срещаха четири тръби, седяха стотици хора. Бяха се сгушили един до друг. Бебетата вече не плачеха. Китайците бяха мършави и недохранени. Мръсните им коси висяха над лицата.

Един от мъжете стана и тръгна към него. Уилър се боеше да помръдне, за да не разплиска вода и да вдигне шум. Не мислеше, че човекът го е видял, но китаецът продължи да върви към него с наведена глава. После, когато беше само на няколко метра от Уилър, мъжът разкопча панталона си, извади члена си и започна да уринира. Свърши и изведнъж вдигна глава. Погледите им се срещнаха.

Китаецът извика и настъпи хаос.

Уили внимателно наблюдаваше пилотите си. Не бе помръднал от прага на пилотската кабина.

Напускаха американското въздушно пространство, когато помощник-пилотът посочи към прозореца до него. До дясното крило се движеше нещо. Уили погледна през прозореца и видя, че на неколкостотин метра ги преследва изтребител Ф-16. Гюнтер се обърна наляво и каза:

— Тук има още един.

— Щях да им се обадя и да им кажа къде е — рече Уили. — Обещах им. Провериха ме с детектора на лъжата. Не ги излъгах.

И той наистина възнамеряваше да го стори. За него нямаше смисъл да взривява летището в Лос Анджелис с ядрена бомба, след като го освободяха. Такъв терористичен акт би го направил най-търсения престъпник на света. Първият терорист, който взривеше ядрена бомба в западен град, щеше да бъде набелязан и мъртъв до една година. Ето защо смяташе да им каже къде е бомбата, но нищожните хора, с които имаше вземане-даване, не му бяха повярвали и не бяха дали възможност планът му да се осъществи.

— Свържете се с тях и им кажете. — Гласът му вече не беше спокоен. — Обяснете им, че ако не върнат изтребителите, няма да им кажа къде е бомбата. Те нямат време. След по-малко от четирийсет минути бомбата ще избухне.

Уили погледна часовника си. Говореше все повече като нищожен човек.

Той усети, че злият му тигър се размърда. Губеше контрол над ужасния звяр.

Гюнтер взе микрофона и предаде съобщението.

След няколко минути получи отговор — кратък и ясен.

— Да ти го начукам, Чарли — рече генерал Кларк от пилотското място на първия Ф-16, после изключи радиопредавателя и каза на пилота на другия изтребител: — Тук е Ритника, Убиецо. Онзи таласъм всеки момент ще напусне американското въздушно пространство. Той е терорист, който бяга от закона. Ще го очистя от нашата страна на линията. Имаме гореща мишена. Следвай ме.