Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 161

— Ами върнете шибания кораб на кея. Изобщо не ми пука за застрахователите — заяви той.

Последва стандартната полицейска процедура по приготовления в последната минута. Чарли Макгуайър се обади на трите други ченгета под прикритие. Събуди ги, изслуша ругатните им, после им каза да млъкнат и да си размърдат задниците. Бръкна в джоба си да потърси телефонния номер на японеца с бухалските очи, който го бе набутал в тази история.

— Да — отговори Ал Катсукура, който беше в Паркър Сентър и говореше по клетъчния си телефон.

— Операция „Сух док“ започва — каза Чарли.

— Сега?

Ал изсумтя. Не му се искаше да напуска Паркър Сентър, защото започваше да подозира, че случаят Касиди ще бъде нещо голямо, което се случва веднъж в живота и ще му донесе слава и почести. Преди час бяха разрешили на Уо Лап Лин да се обади по телефона. Ал стоеше наблизо и се опитваше да подслушва, но Уили говореше тихо на фукиенизийски. Катсукура говореше свободно японски, но знаеше съвсем малко кантонезийски и още по-малко фукиенизийски, затова не разбра нищо. Оттогава всички седяха и чакаха какво ще стане по-нататък. Таниша Уилямс и Уилър Касиди си бяха тръгнали. Камерън Джоуб също. Ал реши да прекара цялата нощ в Паркър Сентър, за да не пропусне нещо. И точно сега трябваше да се занимава с шибания имигрантски случай. Трябваше да си вдигне задника и да отиде чак до залива за по-малко от час. Участието му в операция „Сух док“ беше да наблюдава какво става от патрулен катер на бреговата охрана и да бъде на разположение, за да координира действията на екипите на сушата за по-нататъшно следене.

Той бързо излезе на паркинга срещу Паркър Сентър, намери колата си и потегли. Грабна списъка с номерата на екипа си и шофирайки с една ръка, започна да буди ядосаните азиатски ченгета.

Всичко беше на мястото си, когато Сухоземния дракон, използвайки истинското си име Ло Син, слезе на кея с Дългата змия и Бойния петел, двамата му съучастници от бандата „Бамбуковия дракон“. Тримата бяха облечени в черно. Чарли Макгуайър чакаше до кораба с двама полицаи под прикритие от отдел „Тежки престъпления“: детективите Лио Хъф, дебел и червенокос, и Кларк Джонсън, дебел и плешив. Ченгетата бяха облечени в униформите на екипажа на „Хорнблоуър“ — бели панталони, моряшки фланелки и бели ленени сака, които им стояха смешно. Приличаха на зле подбрани гребци на гондола в мюзикъл от петдесетте години.

— Тръгва — каза Сухоземния дракон и посочи кораба.

Тримата млади китайци имаха раници на гърба и Чарли искрено се надяваше, че в тях няма оръжия.

— Носиш ли останалите пари? — попита Чарли. — Платил си само половината. Корабът струва деветстотин долара на час. Най-малко осемстотин.

— Тръгва сега — настоя Сухоземния дракон.

— Имаш ли мангизите в брой? — повтори ирландецът и потърка пръсти.

Бандитът най-сетне разбра какво се иска от него.

Той бръкна в джоба си, извади пачка стотачки и даде на Чарли лист хартия с указания за маршрута.