Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 159

Уилър мислеше, че е имунизиран срещу расовото лицемерие, но сега се запита дали може да се довери на чувствата си. Дали онова, което изпитваше към Таниша, беше истинско, или само вината на белия човек?

Ако се любеше с нея, искаше това да е нещо повече от груб секс, пълно сливане не на телата, а на душите. Зачуди се дали чувствата му са достатъчно силни.

Но наред с тези възвишени и достойни мисли идеята за върховното дивашко чукане още го обсебваше.

Таниша се взираше в шосето, но не го виждаше. Смътно забеляза, че завиха по Манчестър авеню и се отправиха към къщата на баба й, където се криеха. Как беше възможно да се влюби във внука на генерал от Юга?

Докато растеше, животът й се различаваше от традиционните представи, но за квартала беше напълно нормален. Включи се в бандата от лоялност към приятелите си, които се противопоставяха на общоприетите норми с насилие и наркотици. Тогава Таниша водеше безгрижно съществуване, което завърши със смъртта на двамата гангстери в задната стая на денонощния магазин и с убийството на Кенета. От безгрижния бандитски живот Таниша отиде в другата крайност. Нямаше време за нищо друго, освен за учебниците.

Още от люлката бе възпитана да смята белите хора за свои врагове.

Уилър олицетворяваше всичко, което бе научена да мрази — развратник от клуба, привилегирован пияница, който се препитава с парите от наследството на семейството си, без да има цел в живота си.

Но именно Уилър носи на рамото си смъртно ранения Джулиан Уинслоу. Докато куршумите свистяха във въздуха около тях, само той се върна да помогне на ранения детектив.

В Града на стените се държа с нея по-откровено и почтено от всеки друг мъж, когото бе познавала.

За него тя не беше лесно придобита собственост, нито расов трофей или нещо, с което да се похвали на приятелите си от клуба, а човек, достоен за уважение. Виждаше го в очите му. Никой не бе проявявал по-голямо уважение към нея: нито приятелите й, нито учителите, нито дори семейството й. Таниша виждаше и усещаше уважението му — осезаемо и приятно като докосване на любим човек.

Но се безпокоеше за отговорността към себе си като чернокожа жена. Смъртта на Кенета й бе дала цел в живота. За да прави добро за хората, тя се нуждаеше от тяхното уважение. Танцьорките във фризьорския салон на Задел биха я отписали. Щяха да кажат: „Мечтата й беше да се меша с белите“.

Но Таниша беше сигурна, че е влюбена в Уилър. Не знаеше дали тази любов ще е трайна, но поне засега беше важна за нея. Тя искаше да го усеща и докосва, да чувства нежността му до себе си и твърдостта му вътре в нея. Таниша беше безсрамно готова за него. Уилър само трябваше да направи първата крачка и тя предчувстваше, че това скоро ще стане.

Половин час по-късно двамата седяха в хола на безлюдната къща на Бронсън стрийт. Надин не беше горе. Неизвестно защо бе отишла някъде, което се стори странно на Таниша, защото баба й се придвижваше трудно. Явно някой й бе помогнал да слезе по стълбите. Брийзи също не беше тук и лампите в предната стая не бяха запалени. Навсякъде цареше тишина.