Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 157

Акцията бе запланувана за единайсет и петнайсет. Ал Катсукура, който носеше кутия с пица, потропа на вратата на централата на триадата. Отвори му млад китаец, облечен в черно, който погледна озадачено пицата. Тогава екип едно нахлу в сградата. Повалиха младежа и го закопчаха с белезниците за стар чугунен радиатор.

— Полиция! Всички на пода! — изкрещя командирът на неколцината стреснати бандити от „Бамбуковия дракон“.

Китайците извадиха пистолети и започнаха да стрелят.

Уили чу изстрели и викове и излезе от стаята, където обсъждаше план за действие с Бялото ветрило. Изведнъж малката дървена къща сякаш се взриви. Бандитите от „Бамбуковия дракон“ крещяха от гняв, както и за да си вдъхнат смелост. Бяха грабнали руски автомати и стреляха по полицаите. Уили бързо бе заобиколен от четирима гангстери. Китайците бяха въоръжени до зъби и стреляха по всичко, което се движеше, опитвайки се да избутат Уили през задната врата на сградата.

Изведнъж коридорът отпред се изпълни с ченгета. Младите гангстери, които придружаваха Уили, ги засипаха с куршуми и убиха двама.

Задната врата на къщата се отвори и Уили и четиримата му придружители хукнаха надолу по стълбите. Екип две беше готов и полицаите откриха огън с автоматичните си оръжия. Жертвайки себе си, гангстерите от „Бамбуковия дракон“ пазеха с телата си най-могъщия хонконгски Шан Чу. Вмъкнаха се обратно в къщата. И в следващия миг всички до един бяха убити пред очите на Уили, който по чудо остана невредим. Той беше принуден да остане в сградата и нямаше накъде да бяга.

С насочени оръжия, двама полицаи от специалното поделение скочиха в ъгъла на коридора, където стоеше Уили.

— Не мърдай, гадняр! — извика единият.

— Легни по лице, шибано копеле! — изкрещя другият.

По време на кариерата си Уили многократно бе рискувал живота си, но винаги светкавично и внимателно преценяваше шансовете си за оцеляване. Умната маймуна не бързаше да отиде при сенчестите си прадеди, затова вдигна ръце и изчака, докато ченгетата го заобиколиха и му сложиха белезници.

Всичко стана толкова мълниеносно, че свари Уилър и Таниша неподготвени. Цялото приключение с пътуването до Хонконг беше търсене на доказателства и сега, след множеството убийства, Уили Уо Лап най-сетне беше арестуван. Трудно им бе да го проумеят. Те стояха пред подвижния команден център и се гледаха, без да могат да изкажат с думи чувствата си.

Час по-късно Уили Уо Лап Лин седеше в Паркър Сентър. Знаеше, че това е сградата на главното управление на полицията в Лос Анджелис. Намираше се в килия без прозорци. Никой не бе разговарял с него, откакто преди четирийсет минути го вкараха там окован в белезници. Уили познаваше добре американското законодателство. Имаше право на едно телефонно обаждане и на адвокат. Още не бяха предявени обвинения и не му бяха прочели правата. Той щеше да поиска да се обади по телефона, колкото е възможно по-скоро. Но Уили не се нуждаеше от адвокат. Знаеше, че двама от полицаите от специалното тактическо поделение са убити в глупавата престрелка в централата на триадата. Предполагаше, че може би ще го обвинят в съучастие в непредумишлено убийство. Най-лошото обаче беше, че се бе провалил в изпълнението на мисията си в Съединените щати. Не бе намерил ценния документ и сега представляваше ужасна заплаха за Пекин. Можеше да очаква отмъщението на Чен Бода.