Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 156

Стивън Канел

Джоуб се изправи и обърна красивия си профил към прозореца, отвъд който блестяха светлините на Китайския квартал. Когато най-сетне погледна присъстващите в кабинета, на лицето му сияеше лека усмивка.

— Добре. Или ще бъда следващият губернатор на този щат, или ще се върна на работа в автомивката на Комптън.

Таниша бе видяла първите три букви на регистрационния номер на белия фиат, когато преди няколко дни колата се доближи до тях на Манчестър авеню. Записа „ПТС“ в бележника си и ги добави към доклада си за произшествието. Компютърът се бе опитал да засече бял фиат с буквите, но не излезе нищо. Регистрационният номер беше или откраднат, или преправен. Ал Катсукура реши да се разходи из Китайския квартал и да потърси колата. Не очакваше да намери нещо.

Но понякога на полицаите им върви. Той забеляза автомобила на паркинга до централата на „Чин Ло“. Приближи се и видя, че „П“ е подправено „И“, а „С“ — „О“. Върна се с радостната вест и това даде на Рик Верба основателна причина за обиск. Съдията Холингсуърт подписа заповедта, както си седеше на бюрото на Таниша в отдел „Азиатска престъпност“ и я връчи на Т. Камерън Джоуб, който я погледна и я пъхна в джоба си.

— Добре — спокойно каза той. — Veritas praevalebit.

— Да, истината обикновено побеждава — рече Холингсуърт, — но не винаги.

Всички чакаха в отдела един час, докато полицаите от специалното тактическо поделение се събираха на паркинга пред сградата на Хил стрийт. Таниша и Уилър отидоха в бюфета и си поръчаха кафе. Тя се вгледа в лицето му с непроницаемо изражение.

— Какво има? — попита той.

— Понякога ме смайваш.

— Какво означава това?

— В кабинета на Верба, докато натриваше носа на онзи надут, пълен с латински цитати задник… ти беше… съвсем различен. Не съм те виждала такъв.

— Искаш да кажеш ненормален, извън контрол, луд за връзване?

— Не, по-скоро сексапилен — усмихна се тя.

— Сексапилен?

— Обзет от невъздържан, примитивен гняв. Винаги съм намирала това за сексапилно. Сигурно се дължи на африканската ми кръв.

— Господи, надявам се да е така! — ухили се той и я погледна сладострастно.

В десет и трийсет вечерта полицаите от специалното тактическо поделение бяха организирани, облечени в бронирани жилетки и събрани на паркинга на Силите за борба с азиатската престъпност. Разрешиха на Уилър да седи в колата, паркирана на няколко пресечки, заедно с Алан Холингсуърт, който трябваше да даде юридически съвет на място или да подпише още заповеди, ако се наложеше. Таниша седеше в микробуса на специалното тактическо поделение до офицера, отговарящ за комуникациите. Оттам по радиопредавателя тя можеше да следи какво става. Екип номер едно беше „Първоначално внезапно нападение“ и трябваше да атакува пръв. Екип две щеше да остане на втора линия и да блокира задния изход. Нямаше да влизат в централата на триадата, защото очакваха престрелка и не искаха да попаднат в кръстосан огън. Екип три беше резервен и чакаше във втория микробус.