Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 130

Мъжете в стаята кимнаха. Всички знаеха легендата.

— Петте генерали тигри и техният Шан Чу уболи пръстите си, смесили кръвта си в потир с вино, изпили го и положили братска клетва да отмъстят за коварството. Освен това се заклели да дадат всичко на Братството, дори живота си. Сега ние отново трябва да положим тази клетва. Защото сега, както и тогава, нашето Братство е в опасност.

Уили плесна с ръце и вратите се разтвориха. В стаята влязоха мъже, които носеха сребърни подноси със сребърни винени чаши. Друг мъж внесе потир с орнаменти. Докато подаваха потира на водачите на секции, отпред излезе трети мъж, който държеше церемониална кама, увита в червен копринен плат. Всеки убоде пръста си и пусна капка кръв в потира. После изляха в него чаша свещено вино. Уили стана, взе потира и пусна капка кръв във виното. Сетне казаха молитва за вярност и той наля вино в чашата на всеки. Мъжете изпиха сместа.

— Трима мъже и една жена нахлуха в този свещен храм и откраднаха нещо много ценно за нашето Братство — продължи Уили. — Те не трябва да живеят. Нито да напуснат Китай. Трябва да върнем този документ в свещения сейф под олтара и да накажем крадците със смърт. Нужно е да използваме цялото си влияние. Да проверим всеки самолет, излитащ от Хонконг, всеки хотел и болница. Братът, който ми донесе откраднатия документ, ще получи голям дар.

Мъжете се вцепениха в очакване Уо Лап Лин да обясни какъв ще бъде този дар.

— Онзи, който успее, ще бъде новият Шан Чу — рече той. — Ще се присъедини към редицата уважавани водачи, която започва с Чан Кан Нам и Петте генерали тигри. Но ако някой от вас действа срещу братята си, за да си осигури победата, той ще бъде наказан със Смъртта от безброй мечове. Току-що се заклехме да бъдем единни. Също като първия Шан Чу и Петте генерали, и ние трябва да сме единни, за да победим.

Линейката закара Таниша и Джулиан в болницата към католическата катедрала „Сао Паоло“. Уилър и Чонси разказаха историята си на жандарма, който знаеше английски и бе специално повикан, за да ги разпита.

— Всъщност не знам почти нищо — обясни Уилър. — Те бяха във водата и ние ги спасихме. Казаха ни, че отишли да ловят риба, а някой нападнал яхтата им и я откраднал. И двамата били простреляни. Извадихме ги от водата и ги докарахме тук. Това е всичко.