Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 128

— Да — отговори Чонси.

— Пише ли, че Пекин е сключил сделка с Уили?

— Да. — Чонси обърна документа и със страхопочитание посочи великолепния червен печат. — Това са печатът и подписът на Чен Бода, председателя на Китайската военна комисия. Един от тримата най-властни хора в света.

28.

Макао

В девет и трийсет сутринта те спуснаха котва в залив Прая Гранде. Чуваше се музика. Уилър извади бинокъла и огледа брега. В далечината по Авенида де Република в покрайнините на Макао имаше парад. По улицата змиевидно се извиваше редица танцуващи хора в костюми. Носеха огромно католическо разпятие.

— Какво е това, по дяволите? — възкликна той.

— Февруарския фестивал — отговори Чонси.

От разстояние Макао изглеждаше някак странно. Сякаш мястото му не беше на източното китайско крайбрежие. Испанската архитектура и старата островърха църква „Сао Паоло“ му придаваха вид на заспало средиземноморско село, но живописната представа се разваляше от редицата модерни хотелски казина. Чудовищно грозният хотел „Лисабон“ стоеше като неканен гост от Лас Вегас сред испанската архитектура.

Уилър прочете туристическия справочник, който намери на борда. Знаеше, че практически Макао е част от територията на Китай и е свързан с два моста с островите Колон и Тайпа. Катедралата „Сао Паоло“ се намираше в хълмистия район на Макао, а до нея се издигаше огромната каменна крепост Форталеца де Монте.

Бе удивен, че Джулиан още е жив. Цветът на лицето му беше ужасен. Бяха направили всичко възможно да спрат кръвоизлива, като го стегнаха с хавлии, но само господ знаеше какво става в тялото му. Джулиан бе изпаднал в кома и вече беше невъзможно да го събудят. И Таниша лежеше отпусната. Уилър трябваше незабавно да им осигури медицинска помощ. Двамата с Чонси измислиха правдоподобна история, за да обяснят огнестрелните рани. Знаеха, че Таниша ще бъде разпитана, и се увериха, че тя е наясно с основните въпроси и отговори. Преговориха всичко, докато Таниша лежеше на койката в главната каюта. Тя изглеждаше странно безучастна. Уилър беше наясно, че шокът може да е фатален и пациентът трябва да се държи на топло, с вдигнати нагоре крака, но не знаеше какво друго да направи.

Спуснаха във водата гумената лодка и с нея Уилър отиде на пристанището. Вдясно от него влекачи теглеха шлепове, натоварени с изкопана тиня. Близо до брега видя плаващи къщи на салове, завързани за бетонните колони на кея. Слънцето печеше силно и ризата залепна за гърба му.

Слезе на брега, намери телефон и се обади в полицията.

Уили се върна в Града на върбите с количка за голф, като мина през тунела, който преди десет години бе заповядал да изкопаят. Сега този тунел бе дал възможност на враговете да изненадат защитата му. Той бе намалил охраната заради личното си удобство. Това беше глупава грешка. Не каза почти нищо, когато го информираха, че сейфът в храма е бил разбит. Само нареди да не преглеждат съдържанието, докато не отиде там. Ако по някакво чудо споразумението му с Чен Бода бе останало в сейфа, не искаше никой да го прочете.