Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 132

В пет часа следобед най-сетне самолетът излетя. Уилър и Таниша се хванаха за ръце, за да си пожелаят късмет.

След престрелката в Града на върбите вече никой не поставяте под съмнение лоялността на Фу Хай. Превързаха раната му и на другия ден го приеха в „Чин Ло“. Облечен в новата си червена мантия, той застана на източната порта на Пагодата и положи усилия да не показва болката си, докато окачваха неговия Син фенер — символ, че е член на триадата.

Сетне трябваше да изживее символична смърт и да се прероди като герой на „Чин Ло“.

Господаря на тамяна размаха над главата му Меча на лоялността и справедливостта и Фу Хай падна на колене. Господаря на тамяна застана пред олтара, а старейшините на триадата изслушаха разказа на Братството за множеството добродетели на Фу Хай. Бялото ветрило описа героичната борба на Фу Хай и раната, която бе получил по време на доблестния си опит да отбранява Пагодата на червеното цвете. Фу Хай стана. Дадоха му купа с вода и Церемонията с измиването на лицето, символизираща душевната му чистота, започна.

После му казаха да събуе обувките си и да мине по пътека от нагорещени до червено камъни. Фу Хай беше толкова въодушевен от величието на мига, че дори не усети болка. Той бе избрал верния път. Ходилата му не изгоряха и това беше доказателство, че е достоен за него. Сетне Фу Хай прочете на глас надписите на дъсчиците, наредени на малък мост. На едната пишеше: „Истинският джентълмен знае как да започне и как да свърши“, а на друга: „Три реки се сливат за безброй години“. Господаря прочете на глас алегоричното стихотворение, намерено в скъпоценната кандилница до символично опръсканите с кръв мантии, служещи за възпоминание на верните монаси, убити през 1580 година в манастира „Сиу Лам“. Стихотворението беше хубаво с простотата си.

Три години, три години, три години кръв обагря река, кости покриват хълма. Бяло цвете се отваря, червено разцъфва. Три по три прави девет. Осемнайсет години господар и слуга плачат неутешими. Лицата пак засияват и пресъхват сълзите. Кръв обагря небето, червеното цвете и на реката водите.

После Фу Хай мина по моста. Вървеше бавно. Никога не бе изпитвал такава гордост. Бялото ветрило и Господаря на тамяна го целунаха. Уо Лап Лин го прегърна и го поздрави с добре дошъл в Братството. Шан Чу му благодари за невероятната смелост.

Това бяха най-щастливите мигове в живота на Фу Хай.

Традицията повеляваше след посвещаването да има тридневни тържества, но той бе избран за велика чест. Като нов член на триадата, който бе поискал да отиде в Америка, щеше да отговаря за сто и осемдесет нелегални имигранти. Фу Хай щеше да бъде уважаван „Змийска глава“, който щеше да пътува с тях, да надзирава пътешествието и накрая да ги предаде на бандата „Бамбуковия дракон“ в Лос Анджелис.