Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 81

— Тъкмо казвах на Уенди каква щастливка е, че има теб! — продължи да флиртува Джени.

Шейн се смръзна, но след малко запита:

— Има ли още вино?

— Тонове — отговори Уенди, — но ако се беше сетил да поръчаш! — Незнайно защо, но внезапно почувства необходимостта да му припомни кой контролира нещата в тази къща.

— Може, но не съм се сетил — отвърна той.

— Е, няма значение — махна с ръка съпругата му. И тъй като изпита лека вина, стана, отиде до кухнята, донесе чаша на Шейн, наля му малко вино и му го подаде.

— Благодаря — кимна той и я изгледа хладно, като непознат.

— Филмът ни ще стане истински хит! — отбеляза Джени, приведе се към Шейн и докосна крака му. — Уенди каза ли ти вече?

— Естествено, че ще бъде хит — отбеляза Шейн и отпи от виното си. — Щом ти играеш в него!

Джени си тръгна след четиридесет и пет минути. Шейн я изпрати до колата й. Когато се върна, над дома им се спусна неочакван хлад.

Без да поглежда към жена си, той се отправи към кухнята и си наля чаша водка.

— Но какво правиш, за бога?! — възкликна Уенди. Прииска й се да го докосне, да оправи нещата, но между тях сякаш се бе издигнала стена. Отказа се и отсече: — Шейн, не знам какъв ти е проблемът, но ти предлагам да изплюеш камъчето!

Той отпи огромна глътка от водката си и заби поглед в земята. Накрая изрече през стиснати зъби:

— Уенди, днес изобщо не се майтапех! Искам развод!

11

„Горката Уенди!“ — помисли си Виктори за хиляден път през тази седмица.

Бяха изминали десетина дена, откакто Шейн бе пуснал бомбата за развода и бе напуснал общото им жилище. Онази вечер Уенди й се бе обадила в единадесет и половина, пияна и в пълен шок, та Виктори се бе принудила веднага да си хвърли палтото върху пижамата и да отиде при приятелката си. За поведението на Шейн не съществуваше абсолютно никакво обяснение, а апартаментът бе с краката нагоре. Магда бе станала и настояваше да знае какво става, а бебето, като че ли долавяше, че нещо не е наред и се опитваше всячески да суче, въпреки че майка му го бе отбила преди повече от година. Кърмата на Уенди бе отдавна пресъхнала, но въпреки това тя позволи на малката си дъщеричка да суче — щом това можеше да я успокои, значи си струваше.

— Виж ме на какво приличам! — бе извикала тогава тя, седнала на дивана, с разкопчана блуза и свален сутиен и с беше, вкопчено в гърдата й. — Ето това е целият ми шибан живот! Работя по седемдесет часа седмично, а моят съпруг се врътна и ме напусна просто ей така, без никаква причина! Как, по дяволите, успях да стигна дотук?!

Виктори се загледа разтревожено в Уенди и изрече:

— Нали не смяташ сега да ми разиграеш сценка в стил Сара-Катрин?!

За нейно огромно облекчение приятелката й се разсмя.

За тях трите Сара-Катрин се бе превърнала в нарицателно име за конкретен вид момичета, които пристигат в Ню Йорк от провинцията, започват да се катерят по социалната стълбица, извоюват известни успехи, но после най-неочаквано се сриват. Някога тя бе действителна личност. Бе се докопала до върховете на бизнеса с нощни клубове, а веднъж в „Бонфайър“ дори бяха публикували неин портрет в шест страници. Ала ето че една прекрасна вечер, без никакво предупреждение, тя се побъркала и тръгнала чисто гола по Пето авеню да обира витрините на магазините.