Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 80

Направи завой към кухнята, отвори камерата на хладилника и извади оттам бутилка водка.

„Защо въобще се реших да имам деца?!“ — запита се тя и си наля едно малко. Изпи го на един дъх. Ако не беше родила, двамата с Шейн сигурно отдавна нямаше да бъдат заедно. Но не това бе истинската причина. Тресна вратата на камерата. Целият хладилник беше украсен с рисунките на децата — точно така, както и хладилникът в родния й дом съхраняваше нейните творби, както и тези на четирите й по-малки братя и сестри. Беше родила децата просто защото за нея това беше най-естественото нещо на света — всъщност никога не го бе поставяла под въпрос. Спомни си, че още когато беше малка, на годините на своята Магда сега, си мислеше, че няма търпение да стане „голяма“ (на двадесет и една), за да започне да ражда деца (сигурно на някакъв етап майка й, й беше казала, че това е възрастта, на която жените могат да имат деца). И именно поради тази причина нямаше търпение да започне да прави секс. Още на тринадесет даде първата си истинска целувка на момче, а на шестнадесет изгуби девствеността си. Хареса й. Изпита оргазъм още в мига, в който момчето напъха члена си в нея.

— Наред ли е всичко? — провикна се Джени от дневната.

— Да, няма проблеми — отговори Уенди, стегна се и се отправи към гостенката си.

Тази вечер на всяка цена трябва да прави секс с Шейн! При това истински! През последните няколко месеца Шейн се беше омързеливил доста по отношение на секса — или може би тя просто го беше разглезила. Благоволяваше да й разреши да му прави свирки, но после й обръщаше гръб и блажено заспиваше. По едно време тази традиция започна да я притеснява, но пък и не й се искаше да го притиска. Когато човек е женен от дванадесет години, не може да не си дава сметка, че всяко семейство преминава през различни фази на взаимоотношенията.

Чу завъртането на ключа в ключалката. И всичко автоматично се върна на мястото си.

В дневната се появи Шейн, излъчващ обичайната си момчешка жизненост. Все още не бе изгубил тена си от коледната им почивка в Мексико, а бузите му бяха порозовели от студа навън. Около Шейн винаги имаше нещо тръпчиво мъжко, което караше цялата енергия в къщата да се раздвижва при неговата поява. Сякаш въздухът се увеличаваше, къщата ставаше пълна.

— Здрасти! — извика той и метна палтото си на един стол.

— Шейн, скъпи! — изгука Джени и потупа мястото до себе си. — Тъкмо си говорехме за теб!

— Сериозно?

Погледна към Уенди. Очите им се срещнаха. Уенди долови някаква стоманена нотка в тях, но реши да не му обръща внимание. Сигурно се чувстваше виновен, че е закъснял за вечеря, и сега очаква от нея да му стъжни живота. Е, обаче тя ще го изненада. Няма да спомене закъснението му. Даже няма и да го пита къде е бил.