Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 82

— Така и няма да разбера защо Сара-Катрин е полудяла — отбеляза Виктори. — Но като се замисля за нея, настръхвам. Може да се случи с всеки от нас!

Уенди изсумтя. Бебето продължаваше да бозае несъществуващото й мляко.

— Ако питаш мен, тя си беше луда още от самото начало. Но тъй като беше преуспяваща, никой не забеляза. Когато си на върха, подобни неща обикновено ти се разминават.

— Коя е тази Сара-Катрин? — намеси се в разговора Магда.

— Една жена, на която в никакъв случай не би искала да приличаш — отсече Виктори.

— Аз искам да приличам на мама, когато порасна! — отсече авторитетно момичето. — Да бъда кралица и да се разпореждам с хората!

Уенди и Виктори си размениха многозначителни погледи. После Уенди изтъкна:

— Мама не се разпорежда с хората, скъпа! Просто им казвам какво трябва да направят! Това е част от работата ми!

— Напротив! Нали се разпореждаше и с татко! Всички си мислеха, че на него му харесва, но ако искаш да знаеш, точно затова те напусна!

Накрая Виктори успя да накара Магда да се върне в леглото си, но само срещу обещанието, че ще я пусне да разгледа демонстрационната зала. Горката Магда беше в онази особена възраст между детството и зрелостта, когато нищо не беше лесно! Беше станала доста пухкава, а гърдите й бяха започнали да набъбват. Виктори изпитваше искрено съжаление към нея, но какво можеше да направи?

„Горката Уенди!“ — помисли си за кой ли път сега тя и погледна през прозореца.

Беше се разположила на задната седалка на свръхмодерна лимузина мерцедес и се чувстваше като агне на заколение. Возилото, предназначено да накара хората да се почувстват нищожни, принадлежеше на Лин Бенет и бе изпратено специално за нея. Беше се опитала да обясни, че може да пристигне на срещата и със собствени средства, но Елън, асистентката на Лин, й се бе примолила да се съгласи на този вариант. „Ако не приемете, шефът ще побеснее!“ — бе прибавила тя.

Да, Лин Бенет. Ето ти един типичен пример за човек, който се разпорежда с хората!

Включи телефона си и набра номера на Уенди.

— Искаш да ти кажа честно ли? — изрече в телефона приятелката й с леко приглушен глас, като че ли дъвчеше нещо. — През последните два дена бях толкова заета, че буквално не ми остана време да мисля за Шейн. Как смяташ, това нормално ли е или не?

— Прекрасно е! — отбеляза Виктори. — Запомни, че независимо какво ще стане с Шейн, ти си имаш кариерата! И децата, разбира се!

— Знам, че никой не ми вярва, но аз съм сигурна, че накрая той ще се върне!

— Никой не го познава така добре, както ти! — каза Виктори, но веднага си помисли, че Уенди или се държи храбро, или предпочита да си затваря очите за истината. А може пък да е права! Шейн може би ще се върне при нея. Къде другаде да отиде? Не разполага нито с пари, нито с някаква работа! Освен, естествено, ако не си намери друга лековерна жена, която да се грижи за него. Виктори бе изключително внимателна да не огласи последното пред приятелката си, нито пък да се издаде какво е истинското й мнение за Шейн. Защото, ако двамата накрая все пак се съберат, тя не искаше мнението й да се превърне в проблем между нея и Уенди. — Успя ли да се чуеш днес с него?