Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 79

Сега Уенди постави сина си на леглото. Той започна да скача. Но къде е Шейн, за бога?! Обикновено той приспиваше Тайлър, а тя само влизаше, за да го целуне за „лека нощ“. Когато си беше вкъщи, разбира се. Защото доста често не беше вкъщи, а на снимките на поредния си филм. И макар че никога не би си признала пред никого, с изключение може би на Нико или Виктори, понякога имаше моменти, когато семейството изобщо не й липсваше, когато се чувстваше изключително щастлива, че е сама, че е успешно реализирала се в живота личност, без никакви семейни връзки, които да й тежат като камък на шията и само да я дърпат назад!

Тайлър си запуши ушите и се разпищя.

— И аз се чувствам точно така, скъпи! — кимна Уенди и го сграбчи за предницата на блузката.

Точно тогава той вдигна ръка и я цапардоса. Право в лицето. С юмрук.

Уенди ахна и се дръпна назад шокирана. Първата й мисъл бе, че детето по никакъв начин не е искало да направи точно това. Но ето че той отново се приближаваше нападателно към нея, свил дребната си, мършава ръчичка в юмруче. Уенди не можеше да повярва на очите си. Беше чувала за момченца, които удрят майките си (пък и за по-големи мъжаги). Но никога не бе допускала, че собственият й син ще се обърне срещу нея, че сладкото й шестгодишно дребосъче ще я малтретира така, сякаш е някаква… някаква прислужница!

Дорева й се. Заболя я. Заболя я душата. Ето ги пак, на самата повърхност — милионите години на мъжко насилие над жените! И абсолютната убеденост, че са в правото си да се държат като господари на света!

Изпълни я неизпитвана досега ярост. Ненавист към малкото копеленце. Задиша учестено. Сграбчи го за китките и го стисна като менгеме.

— Никога повече не си и помисляй да удряш мама, разбра ли?! — просъска в лицето му. — Ясно ли е? Никога повече не удряй мама!

Той я изгледа… объркано? Като че ли не схващаше, че е извършил нещо лошо. „И сигурно е точно така“ — каза си Уенди и пусна ръцете му.

— Право в леглото, Тайлър! Веднага! — заповяда му тя.

— Ама… — запротестира той.

— Веднага! — вече бе принудена да извика майка му.

Детето виновно се сви в леглото с дрехите. Въобще не й пукаше. Когато се върне, Шейн ще му облече пижамката. Пък и да спи с дрехите, голяма работа! Няма да му стане нищо за една нощ!

Излезе от импровизираната стая и затвори вратата зад гърба си. Продължаваше да трепери от ярост. Облегна се на стената и сложи ръка върху устните си. От очите й рукнаха сълзи. Обичаше сина си. Наистина! Всъщност обожаваше всичките си деца! Но те очевидно я мислеха за отвратителна майка. Ето Тайлър например — той определено я мразеше!

Уенди не бе в състояние да се справи с всичките тези разнородни емоции. Така става, когато имаш толкова деца. Безкрайни емоции. И не всичките от тях особено приятни.

Изпълни я чувство на вина.

Насочи се към дневната. В рамката на вратата зърна в далечината Джени Кадин — изглеждаше като красиво момиче от снимка на модно списание. Чупливата й коса беше вдигната небрежно на тила й. Дългите й крака бяха опънати лениво напред. За момент на Уенди й се стори, че я мрази. Мразеше я заради свободата й, заради всичко онова, с което не й се налагаше ежедневно да се справя. Дали Джени бе наясно каква щастливка е, че е свободна?