Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 284

Преди шест месеца Нико бе организирала срещата между Питър Борш и Виктори — веднага след като приятелката й се бе върнала от Франция след катастрофалния инцидент с Пиер Бертьой на онази яхта. Самата Нико никога не би направила нещо подобно, но стилът на Виктори бе доста различен от нейния. Тя беше творчески, а не делови тип — когато трябваше да демонстрира бизнес лицемерие, тя късаше всички връзки, превръщайки се в тийнейджър, решен да се разбунтува срещу всички морални ценности на възрастните. Виктори категорично отказваше да прави каквото и да било, ако не го прави така, както си е решила тя. Беше си извоювала правото да предприема подобни рисковани ходове и най-странното е, че сега тя щеше да стане много по-богата от всичките си приятелки. Но Нико и Уенди открай време си знаеха, че точно така трябва да бъде.

Вдигна мобилния си телефон и набра Виктори.

— Скъпа! — възкликна възбудено. — Току-що минавам покрай твоя билборд! Толкова се гордея с теб!

— Преди малко и аз минах оттам — отговори Виктори. — Накарах шофьора си нарочно да мине по магистралата Уест Сайд, та да го видя — сложиха го снощи, малко след полунощ. Харесва ли ти?

— Идеален е! — отговори Нико. — Ти къде си сега?

— На Тридесет и трета улица.

— Аз съм на Тридесет и първа. Кажи на шофьора си да намали малко, та да можем да ви настигнем!

След тези думи Нико се усмихна с детинско задоволство. Тази игра определено й харесваше. Все едно си на тротоара и говориш по мобилния си с някого и го питаш къде е, и той се оказва само на няколко крачки от теб! Подобни съвпадения винаги я разсмиваха. Колата на Виктори беше чисто нов златист кадилак „Девил“. Не след дълго Димитри се изравни с нея и двете жени свалиха прозорците си, докато колите им се придвижваха бавно към светофара.

— Откъде взе тази кола? — извика Нико.

— Току-що си я купих! — извика в отговор Виктори, като се приведе навън. — Продала съм вече двадесет хиляди бели шапки, а още няма девет часа!

— Фантастично! Обаче колата ти е ужасна!

— Напротив, фантастична е! Никой няма такава! Освен това струваше само петдесет и три хиляди долара! Лично я спазарих! — изкрещя Виктори. — Когато Лин я види, ще получи инфаркт!

— Чудесно, скъпа! Ще се видим ли на обяд?

Виктори кимна и й помаха, а после извика:

— Дванадесет и половина!

Колата й се откъсна, за да хване зеления светофар, и зави рязко по Тридесет и шеста улица. Нико се отпусна назад в седалката, но не вдигна прозореца — остави студения въздух да охлади лицето й, покривайки го сякаш с леден саван. Какво пък, нали казват, че студеният въздух бил много полезен за кожата?!

— Магда видяла шапката на Катрина и сега също иска такава! — отбеляза Уенди.

— Няма проблеми — усмихна се Виктори. — Довечера ще й донеса една.

— Между другото — обади се Нико, — тази сутрин видях Шейн. Позволих си да бъда малко груба с него, за което се извинявам. Но просто не успях да се въздържа.

Остави менюто си и разстла салфетката в скута си, като едновременно с това плъзна поглед из ресторанта. Вече бяха на маса номер едно — масата, която вече й предоставяха в „Майкълс“. Макар да бе наясно, че, практически погледнато, тя не бе най-преуспялата жена тук (имаше две новобогаташки, които определено правеха повече пари от нея), откакто бе повишена, бе започнала да излъчва почти осезаемо (и, надяваше се, благородно) усещане за власт. От друга страна, може и да се дължеше на простичкия факт, че когато трите бяха дошли тук да отпразнуват повишението й, Нико бе дала на управителя бакшиш в размер на хиляда долара.