Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 263

Не може да бъде истина! Ама беше! Ето го Лин, обкрачил трактора и форсиращ двигателя му, опитвайки се да издърпа тежестта по калната писта. Успя да стигне до финиша и тя започна да крещи радостно, като си мислеше, че този човек има толкова силен състезателен дух, че не може да не се включи в каквото и да било съревнование.

Лин успя да стигне до полуфиналите, но накрая беше елиминиран, когато при опита с четиристотин килограма от двигателя на трактора му започна да излиза пушек.

— Хей, видя ли това, скъпа?! — извика той, останал без дъх, но предоволен от себе си. — Определено успях да покажа на местните фермери едно-две нещица!

— Откъде взе трактора? — попита тя.

— Купих го от някакъв фермер за десет хиляди долара.

— И какво, за бога, ще правиш сега с него?

— А ти какво мислиш? — ухили й се той. — Върнах му го! Той е моят нов най-добър приятел! Казах му, че когато дойда пак тук, ще се отбия във фермата му да го покарам!

Тази вечер тя приготви за вечеря печено пиле. Лин не можеше да спре да говори за състезанието с тракторите и как е поотупал прахта на няколко местни величия. Виктори намираше разговора за забавен, докато не започна да приготвя соса. Лин, все още превъзбуден от изпълнението си, настояваше да се включи, като твърдеше, че знаел някаква страхотна рецепта от майка си. Наля червено вино, а после и сос „Уорчестър“. Накрая на Виктори й писна.

Развика му се, а той просто зяпна, нищо неразбиращ. После хвърли лъжицата в мивката.

— Как смееш?! — изкрещя тя и вдигна виновния прибор. Размаха лъжицата под носа му и продължи: — Нямаш право да се държиш така в моята къща!

— Хубаво — отвърна накрая той. — И без това предпочиташ да бъдеш сама, така че май е по-добре да си тръгна. Ще звънна на Бъмпи и ще го помоля да дойде да ме вземе.

— Няма да направиш зле — отсече тя.

На Бъмпи му трябваха два часа и половина, докато стигне при тях — време, през което двамата почти не си говориха. Тя се опита да яде от пилето, но то се оказа сухо и се закачи на гърлото й. Точно това беше моментът, когато трябваше да се сдобрят и един от тях трябваше да се извини на другия, но като че ли и двамата решиха, че това е под достойнството им.

— Вероятно така е по-добре — обади се накрая тя, когато той излизаше.

— Както кажеш — изрече хладно Лин. Беше се скрил обратно в своята милиардерска черупка, където го бе поставила точно тя.

— Скарахте се заради някакъв сос?! — бе възкликнала Уенди по-късно по телефона.

— Винаги е заради нещо дребно, нали така? — рече Виктори. Огледа малката си къщичка — след като най-сетне си върна стария ред, би трябвало да чувства блажен покой, но вместо това всичко наоколо й се струваше депресиращо. — О, Уенди, аз съм непоправима! Държах се като пълна идиотка! Нямам представа какво ми стана! Просто изключих! Изведнъж осъзнах, че повече не мога да понасям да нарушава личното ми пространство!

— Тогава защо просто не му се обадиш?

— Не мисля, че си струва. Пък и вече е твърде късно. Сигурна съм, че той ме е намразил. Или ме смята за пълна откачалка. И ако трябва да бъда честна, напълно основателно!