Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 243

— Получих я съвсем случайно. И смятам, че извадихме късмет. Защото много лесно можеше да стигне и до някой друг. Някой отвън!

— А бе, ти си била голяма кучка! — извика Майк.

— Майк! — намеси се предупредително Виктор.

— Аха, схванах! Вече си слугинята на Виктор! Малката девственица, която върши мръсната работа на шефа! Ледената прислужница!

— Уволнен си, Майк! — отсече Нико.

— Какво?!

Нико въздъхна. Кръстоса ръце пред гърди и се подпря на ръба на бюрото на Виктор. Веднага си каза, че Майк изобщо не трябваше да сяда. Така, без да си дава сметка, автоматично се бе лишил от позицията на силата и я бе предоставил на нея.

— Правилно ме чу — изрече тя. — Уволнен си. И твоето място заемам аз.

Майк се разсмя неконтролируемо. А между два пристъпа изрече:

— Но ти не можеш да ме уволниш!

Виктор разклати предния си зъб и отбеляза:

— Може! И току-що го направи!

А после големият шеф направи нещо ужасяващо. Изправи се, приведе се напред, зина и изрева.

Хиляди дяволи! — помисли си Нико. Отстъпи уплашено назад и без да иска, събори стъкленото преспапие, но за неин късмет успя да го хване, преди да бе паднало на пода. Смехът на Майк се превърна в безмълвен шок. Той се отдръпна назад и се заоглежда объркано. От мястото, където седеше, вторачен в черната и на пръв поглед бездънна паст, каквато представляваше устата на Виктор, сигурно му се струваше, че гледа в устата на лъва. После като че ли се овладя, скочи от стола си и изкрещя:

— Мамка му, Виктор! Какво, по дяволите, мислиш, че правиш? Защо ми причиняваш всичко това?

Но Виктор вече се бе върнал към стола си и благото си поведение на добрия Дядо Коледа.

— Защото мога, Майк — отговори му той. — Това ми е работата.

— Нищо не разбирам! — отрони Майк и вдигна ръце. Очите му се бяха насълзили, а носът му почервеня. — Работил съм за теб двадесет и пет години и…

Виктор плесна весело с ръце и отбеляза:

— И точка. — После натисна бутона на интеркома и заповяда на секретарката си: — Извикай охраната!

Майк се обърна към Нико. По бузите му се бяха образували бели жилчици — там, където сълзите бяха започнали да изтриват бронзиращия му крем. „Някои мъже така и никога няма да схванат как точно се използват козметичните средства!“ — помисли си тъжно Нико.

— Защо го направи? — попита я той. — Та аз те създадох!

Тя просто поклати глава. Чувстваше се окаляна. Бяха изиграли една изключително мръсна, отвратителна сцена — за радост и наслада единствено на Виктор Матрик. Но от тази игра вече нямаше измъкване.

— Съжалявам — каза само тя.

— Може — кимна Майк. — Дори и да не е сега, все някой ден ще съжалиш!

Какво още смяташе да каже този човек? Нико усети как дебелото въже на страха се плъзна отдолу нагоре във вътрешностите й и се уви около сърцето й като отровна змия.

Двама човека от охраната чакаха Майк при вратата. Единият се опита да го хване за лакътя, но Майк се дръпна ядосано и изрече:

— Ако не възразявате, мога и сам да се изпратя!

— Е — обърна се към нея Виктор, като протегна ръка, — поздравления!

Нико постави преспапието върху бюрото му и се ръкува с него. Беше студена, като ръка на мъртвец.