Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 220

Той само цапардоса стената с дланта си.

— Не мога да го повярвам, Шейн! Как е възможно да бъдеш толкова слаб?!

— Да не мислиш, че ми харесва да съм слаб? Ти ме направи такъв! — изкрещя в отговор той. — Никога не съм те обичал! Съжалявам, че трябва да го чуеш, но това е самата истина! И все пак не престанах да се надявам, че някой ден ще се влюбя в теб! Всички твърдяха, че аз съм лудият, а ти — великата. И винаги си толкова самоуверена. Но в деня на сватбата ни, когато тръгнахме към олтара, аз вече си знаех, че това е най-голямата грешка в живота ми! Питала ли си се някога защо не можах да погледна към теб? Защото аз бях просто една от големите ти цели! Аз бях поредното ти стъпало! И вероятно щях да си тръгна, но ти взе, че веднага забременя! Никога не ми беше предоставена възможността да имам мнение по този въпрос! Ти просто престана да гълташ хапчетата против забременяване! Каза ми, че не било вярно, че станало случайно, но…

— Точно така беше!

— Лъжеш ме, Уенди!

— Ако чак толкова много си ме мразил, защо тогава не си тръгна по-рано?

— Защото се влюбих в нашата дъщеря! Не го ли разбираш? Не съм чак такова голямо лайно, за каквото ме мислиш! Постарах се да постъпя правилно. Реших, че най-малкото от всичко бих могъл да се постарая да бъда добър баща! А после ти пак забременя! И пак! И при всяка твоя следваща бременност аз си казвах: „Тя те стяга все по-силно в капана си, човече! Вече не можеш да си тръгнеш!“

— Тръгни си, Шейн! Прав ти път! — изкрещя тя, втурна се към него и го цапардоса по бицепса. Но веднага свали ръката си, пронизана от болка.

Шейн просто й обърна гръб, хилейки се злобно.

— Това ли смяташ да направиш? Тъй като не можеш да си прокараш своето, смяташ да ме набиеш, така ли?

— Просто върви! Никога повече не искам да те виждам!

— Аха, това би било изключително удобно за теб! — кимна Шейн и започна да си разтрива ръката там, където го беше ударила. — Точно заради това няма да го направя, Уенди! Защото те са моите деца! И изобщо не възнамерявам да се отказвам от тях!

Устните й се свиха в жестока усмивка. Скръсти ръце пред гърди. Вече беше сигурна, че от този момент нататък силата е на нейна страна.

— Никога няма да получиш децата! Ще направя всичко възможно да не ги виждаш никога повече! Ще си взема децата и няма да те допусна до тях!

— Да бе! — кимна той. — Точно така си мислех, че ще кажеш. Защото ти си голяма работа! Ти си умна, преуспяваща, много богата! Но дълбоко в себе си ти си оставаш едно свръхчувствително дете! Така и няма да разбереш, че друг човек, например аз, би могъл да има чувства, различни от твоите желания. Уенди, разбери, не можеш да накараш никого да те обича насила! Защо отказваш да прозреш тази истина? Затова единственото, което ти хрумва, е да ме накажеш. Да се развъртиш. Като някой от онези важни холивудски кретени, от които непрекъснато се оплакваш. И непрекъснато твърдиш, че жените постъпват по различен начин. Защо, за разнообразие, не вземеш да правиш онова, което проповядваш, а? В продължение на всичките тези години аз бях добър баща. И се постарах да бъда и добър съпруг. Стоях си вкъщи, грижех се за всичко. Но всичко се оказа една огромна лъжа. Знаеш ли колко ми е трудно да си призная истината? Не желая да прекарвам останалата част от живота си, вързан за жена, която не обичам. Толкова ли е стряскащо това? Прекарвах следобедите си в разговори с жени, тоест, с различни майки, майките на съучениците на нашите деца. И знаеш ли до какъв извод стигнах? Ако нещата бяха обратното, ако съпругата не обичаше съпруга си, всички нейни приятелки щяха да й повтарят: „Имаш право да потърсиш истинската си любов!“ Защо само жените да имат това право, а ние, мъжете, не?!