Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 219

И така, след като успя да се докара в далеч по-приветливо настроение, тя реши да рискува. С типичния си, незаплашителен бешешки тон, който използваше с него, изрече игриво:

— Хайде да правим секс!

Ала вместо да го успокоят, тези благи думи пуснаха на свобода звяра в него. Шейн се спусна към нея, като че ли се канеше да я удари, но в последния миг се извъртя и се втурна към стената, удряйки глава в дъските. После изкрещя:

— Ти все още не разбираш нищо, нали?!

А после, като че ли ужасен от необичайната демонстрация на липса на мъжественост, той покри лицето си с ръце. Тялото му се разтресе така, сякаш ридаеше, но звук не се чу. Тя пристъпи към него и го докосна по рамото.

— Шейн? Плачеш ли?

— Не — достигна изпод ръцете му приглушен звук. Тя хвана ръцете му и се опита да ги смъкне.

Успя. Изражението му обаче я ужаси. Очите му представляваха зачервени цепки — пълни с омраза, към нея, а може би и към него самия.

— Не става — прорежи той.

— Кое? — попита тя.

— Ние двамата. — Пое си дълбоко дъх и издиша. — Аз не те обичам, Уенди! Никога не съм те обичал!

Бррр! Тя отстъпи крачка назад. Бррр! Този шум от нея ли излизаше или беше просто в главата й? Целият й живот започна да се разпада на парчета. Пред очите й. Стоеше на ръба на тъмна пропаст. Бррр! Как е възможно всичко това?

Той не е казвал нищо подобно, нали?

— Ти така и не ми предостави възможност сам да реша — заяви той. — Беше винаги до мен, задължително до мен — от самото начало. Не успях да се отърва от теб. Знаех, че няма да приемеш „не“ за отговор. Отначало си казвах, че сигурно си луда. Спал съм и с други жени и ти го знаеше, но никога не ми каза нищо по този въпрос. А после започнах да си мисля, че може би наистина си влюбена в мен. Можех да си правя всичко, което поискам, а ти винаги беше на линия, за да се грижиш за мен! Не казвам, че не съм те харесвал. Имахме някои прекрасни моменти заедно. Но никога не съм те обичал! Или поне не по начина, по който обичах някои от другите жени…

— Другите жени ли?

— Не и след като се оженихме — вдигна веднага ръце той. — Не съм те мамил нито веднъж! Говоря за времето, преди да се оженим!

— Тогава защо се ожени за мен? — попита тя.

— Толкова ли държиш да го чуеш? Да не мислиш, че ми е много приятно да ти казвам всичките тези неща? Защо просто не си тръгнеш? Защо толкова обичаш да се самоизмъчваш с мен? Да не си мислиш, че това ме кара да те уважавам повече?

— Но ти ми дължиш поне едно шибано обяснение! — изпищя тя.