Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 221

Уенди не успя да отвърне нищо.

— Ще ти кажа още едно нещо, Уенди. Аз се отказах от кариерата си, за да се грижа за децата. Ти смяташ, че това се дължи на липсата ми на талант или може би на моя пословичен мързел. Е, вярно, че не бях толкова талантлив, колкото теб. Просто не притежавам необходимите качества, така е. Но пък си имам други. А ти никога не си ги уважавала. Защо става така, че когато жената се откаже от кариерата си, за да се грижи за децата, хората я смятат за герой, а когато мъжът го направи, всички жени започват да се питат какво не му е наред?! Или е слаб, или е неудачник! Точно това си мислиш и ти, нали, Уенди? Че аз съм неудачник!

Господи, той е прав! Имаше моменти, даже множество такива, когато го бе поглеждала с отвращение, а после, изпитвайки дълбока вина за тези свои мисли, се бе опитвала да ги прикрие, като прави секс с него или му подари нещо. Как се стигна дотук, за бога?! Защо всичко се обърна с краката нагоре? Отговор липсваше. Освен… освен може би да продължат напред и да се постараят да постъпят правилно, като зрели хора. И в пристъп на прозрение тя си даде сметка, че се налага да сложи настрани личната си болка и наранената си гордост. Притежаваше много повече власт от него — винаги е било така и винаги ще бъде, затова просто трябва да му прости. Той не може да й причини болка, никога не би могъл. Тя трябва да постъпи благосклонно… Трябва…

— Шейн — прошепна Уенди. После стисна очи и от гърдите й се изтръгна дълбок, тъжен вопъл заради всички недоразумения, които им се бе наложило да преживеят заедно. — Никога не съм те смятала за неудачник! Аз те обичах, Шейн! Бях влюбена в теб! Още от самото начало…

— Не е вярно, Уенди! — поклати глава той. — Мислеше си, че си влюбена. Но не беше. Как е възможно разумен и напълно здрав човек да бъде влюбен в човек, който не дава и пет пари за него?!

Тя го погледна. Стори й се прекалено нищожен. И толкова жалък. В тези негови бели дънки и черешовочервена риза. Никога не би могъл да бъде повече от това, което беше сега. И все пак си имаше свой собствен път. Някой ден може би ще съжалява за делата си, може би ще си даде сметка, че е допуснал грешка. Може би ще си получи наказанието — но тогава ще го накаже съдбата, а не тя лично.

И неочаквано за самата себе си Уенди се почувства свободна. Благословена свобода!

А после си каза: „Трябва веднага да се махна оттук!“ Плати понито и отиде да си вземе довиждане с децата.