Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 218

Уенди го изгледа невярващо. Не знаеше откъде да започне.

— И след всичко това… след всичко, което ми стори… единственото, което можеш да ми кажеш, е само едно „Е“, така ли?!

— Не можем ли просто да купим понито, а? Защо е необходимо да превръщаш всичко в световен въпрос?!

Тя се вторачи неразбиращо в него. Възможно ли е да е забравил, че й е сервирал призовка за развод и че я е заключил? Или тя просто е започнала да откача?

— Какво искаш да ти кажа? — запита нетърпеливо Шейн.

Тя замълча. Какво искаше наистина? Искам всичко да бъде така, както е било. Искам всичко да бъде така, както беше преди да тръгна за Румъния. Не беше особено добре, но и не беше така, както е сега! Това й се искаше да каже. Но вместо това изрече:

— Искам да ми обясниш!

Той се втренчи предизвикателно в нея, като малко дете, а после се обърна и тръгна към плевнята. Уенди побягна след него и го настигна точно в мига, в който прекрачи прага.

— Не желая да обсъждам този въпрос точно сега! — просъска той. — Не и пред всичките тези хора! — И посочи към вратата на офиса.

— И защо? Какво ти пука за тях?

— Въпросът не е в това какво мисля аз, Уенди, а какво си мислят те за нашата дъщеря! Защо трябва да я поставяш в неудобно положение? Най-сетне събра смелост да пробва нещо ново, нещо активно, а ти реши да провалиш всичко!

— Не е вярно! Аз…

— Не знаеш ли колко обичат да клюкарстват хората тук? — извърна се рязко към нея Шейн и я изгледа обвинително. — Всички знаят какво правят останалите. Нали видя Чери и Нина? Те ще говорят с Марк и до утре всички в училището ще знаят! Не мислиш ли, че Магда преживя достатъчно? Защо всички други деца трябва да знаят, че майка й е луда?!

— Но, Шейн, аз не съм направила нищо лошо! — изгледа го ужасено тя.

— Да бе, как ли не! Само дето се появи най-неочаквано тук! И как, според теб, мога да обясня това?!

— Какво има да се обяснява? Аз съм тяхна майка!

— О, така ли?

— Дребно лайно такова! — не се сдържа Уенди. После си пое дълбоко дъх, опита се да се овладее и продължи: — И как възнамеряваш да платиш за това пони без мен, Шейн?

— С кредитна карта.

— Да, но парите са мои! — заяви и веднага се намрази, че й се наложи да му напомня.

— Хубаво — махна небрежно с ръка Шейн. — Можеш да разбиеш сърцето на дъщеря си! Това определено ще те издигне много в очите на децата ти!

— Не съм казала, че няма да…

— Прави каквото искаш! Аз дадох всичко от себе си! И повече не мога! — С тези думи той разпери театрално ръце, обърна се и се насочи към мрачните кътчета на плевнята. Чуваше се единствено екотът от обувките му.

Уенди се поколеба, но после хукна след него. Тази плевня поне изглеждаше празна. Наоколо не се виждаха никакви ужасяващи зверове, които могат да те сгазят.

— Шейн! — просъска тя. — Веднага ела тук!

Той се обърна.

Трябваше да го накара да й признае истината! Този път не можеше да му позволи да се измъкне!

— Няма да платя за това пони, докато не съм наясно какво точно става тук!

Шейн изви отвратено устни.

— Хубаво! — извика надменно.

После влезе в едно празно отделение в обора. Уенди се поколеба. Подът беше покрит с яркожълта слама. Защо да не се отдадат на секс, а после всичко ще бъде както винаги е било? Правили са го хиляди пъти преди! Той стоеше в средата на заграждението, кръстосал ръце пред гърди. Тя направи крачка към него и усети драскането на сламките по краката си. Шейн се държи като малко глупаче! Всичко това е смехотворно! Ако престане с номерата си, тя ще му прости! Толкова пъти вече му е прощавала! След дванадесетгодишен брак нямаше нищо по-лесно от това — беше като да кажеш „извинявай“. Извинение и прошка — бяха много по-лесни, отколкото хората си мислеха.