Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 204

— Абсолютно сигурна съм, че мога да увелича печалбите на компанията най-малко с десет процента! — бе изтъкнала с характерния си спокоен глас тя и с тон, който нито съдържаше предизвикателна нотка, нито пък звучеше като егоистично потупване по гърдите.

— Да, някои от идеите ти са наистина добри — бе отбелязал замислено Виктор. — Но само идеи не са достатъчни. Необходима е и стратегия, големи количества от нея! Ако изритам Майк и сложа на негово място теб, той ще нададе вой до небесата. И ти ще се окажеш с екип, половината от който работи срещу теб, твърдейки, че не заслужаваш този пост! Наистина ли си готова да започнеш първия си работен ден в гимназията с клас, в който половината от учениците те мразят?

— Сигурна съм, че ще се справя, Виктор! — бе промърморила тя.

— О, не се и съмнявам! Но аз пък не съм сигурен дали го искам!

Седяха на верандата в къщата на Виктор в Сейнт Бартс, след като току-що бяха обядвали. Той бе успял да се отърве от Сеймор и госпожа Виктор (след петдесет години брачен живот съпругата му се бе привързала към него до такава степен, че настояваше хората да я наричат „госпожа Виктор“), изпращайки ги в града, където госпожа Виктор бе обещала да покаже на Сеймор най-доброто място за закупуване на пури. Верандата бе изградена от тъмен и много скъп махагон (налагаше се да я обновяват на всеки три години, тъй като соленият въздух я опустошаваше, но Виктор твърдеше, че „това си струва“) и се простираше петнадесет метра навътре в градината, чак до басейна, пълен с кристално синя вода, която се изливаше в другия край, сякаш пропадайки в бездната на Вселената.

— Как предлагаш да подходим към тази ситуация, Виктор? — бе попитала Нико.

— Смятам, че подхождането трябва да го направиш ти, а мен да ме оставиш да ти се възхищавам! — отговори тайнствено той. Нико кимна и за да прикрие разочарованието си, се концентрира върху панорамата пред себе си. За какво, по дяволите, говори той?! — Хората настояват винаги да разбират нещата — продължи той, потропвайки по мраморната масичка с изящно оформените си нокти. Ръцете му бяха големи, с посивяла като пергамент кожа на тъмни петна. — Обичат да посочат определено събитие и да са наясно с причините за него! Затова, ако например Майк — добави и също се вторачи напред — допусне някаква непростима грешка… или поне на пръв поглед грешка, то това… ще улесни значително нещата. За всички нас. И хората тогава ще си рекат: „Аха, ето защо уволниха Майк и на негово място поставиха Нико О’Нийли!“

— Разбира се, Виктор — бе отвърнала хладно тя. Но дълбоко в себе си бе осъзнала, че дори и тя се ужасява от подобна перспектива. Майк Харнес бе посветил на Виктор близо тридесет години от своя живот — бе лоялен и винаги поставяше на първо място интересите на компанията. А ето че сега Виктор я въвлича в заговор срещу Майк и доколкото ставаше ясно, се наслаждаваше на неговото бъдещо падение.

„Наистина ли имам кураж да го направя?“ — се бе запитала тогава тя. Но после пак си напомни за своите мечти. Вярно, че титлата си я биваше, не можеше да се отрече. Но Нико усещаше, че много повече се впечатлява от самата идея за този пост. Вече си бе съставила перфектен план за работата на издателския отдел, затова на всяка цена трябваше да го оглави! Този отдел й принадлежеше! Той беше нейната съдба!