Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 202

Обзета от леко нервно безпокойство и възбуда заради съпруга си и нетърпелива вече да тръгват, Нико пресече фоайето и хвърли последен смразяващ поглед на вестник „Ню Йорк поуст“. Как, за бога, са успели да се докопат до тази вътрешна информация?! Тя не бе споделила с абсолютно никой друг, освен Сеймор, Виктори и Уенди вероятността скоро да заеме поста на Майк, а беше абсолютно сигурна, че нито един от тримата не би я издънил пред никого. Вярно е, че след онзи таен уикенд в къщата на Виктор в Сейнт Бартс тя бе укрепила позициите си като „златното момиче“ на шефа, а подобни неща определено се забелязват. Особено след като двамата с Виктор обядваха заедно на всеки десет дена и често биваха забелязвани заедно в задушевни дискусии по коридорите или различните мероприятия на консорциума. Така че нищо чудно някой да е направил връзката между тези факти и вероятността да я подготвят да вземе работата на Майк — или нещо друго, значително по-високо от настоящия й пост. Но после я осени друга идея — Виктор сам да е подал тази информация!

Да, звучеше малко пресилено, даже абсурдно, но колкото повече опознаваше Виктор през последните няколко месеца, Нико все повече се уверяваше, че нищо не беше над (или под) принципите му, стига обстоятелствата за това да бяха подходящи. Виктор Матрик бе хитро старо копеле, което използваше благовидното си изражение на добрия Дядо Коледа, за да излавя хората неподготвени. „Най-важното нещо в бизнеса, Нико, е образът, който демонстрираш — обичаше да й повтаря често той. — Хората държат веднага да разберат с кого си имат работа. И когато си мислят за теб, образът ти задължително трябва да се откроява в съзнанието им — подобно на запечатващ се завинаги в мислите герой от хубав роман!“

Нико просто кимваше. Не всичко, казано от Виктор, изглеждаше разумно — или поне в началото (да, той наистина си беше малко луд, но с течение на времето тя бе стигнала до извода, че всички суперпреуспяващи хора са, меко казано, „различни“ — етикет, който вероятно би могъл да се залепи и върху нея самата), но когато впоследствие се сещаше за думите му, обикновено откриваше в тях някаква брилянтна мъдрост.

— А ти вече си имаш този имидж, Нико! — бе изтъкнал Виктор. — И той е ледената ти студенина. Кара хората да си мислят, че не ти пука от нищо. И ги плаши до смърт. Но дълбоко под тази външност тип Грейс Кели ти си страстен човек. Сега, като се замисля, самата Грейс Кели беше доста страстна личност. Имаше си цял отбор тайни любовници.