Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 205

— Дръж очите и ушите си отворени на четири! — предупреди я Виктор. — Когато напипаш нещо, веднага ела при мен, а след това двамата ще направим следващия ход! — А после се бе изправил, което за него бе сигнал, че разговорът е приключил. — Пробвала ли си някога пара сърфинг? Малко опасничко е, но иначе е адски забавно!

И през следващите три месеца Нико се бе постарала да следва указанията на Виктор до последната буква. Бе проучила подробно финансовото състояние на издателския отдел три години назад, но не бе напипала нищо необичайно. Майк поддържаше равномерен ход във всички детайли. Стана й ясно, че отделът може би не прави чак толкова много пари, колкото може да се очаква, но и не губи нови вложения. И все пак всичко беше възможно. В крайна сметка всеки се издънваше, колкото и да бе внимавал. Важното сега бе изборът на подходящия момент. Прекалено рано е също толкова лошо, колкото и прекалено късно. А тя не беше сигурна кое точно е нейното място в този времеви континуум.

Отново се загледа във вестника, изпълнена с раздразнение. Най-добре да не бяха писали нищо по този въпрос — абсолютно нищо. Защото Майк Харнес задължително ще възприеме статията като подсказка, че позициите му са разклатени, затова ще стори всичко по силите си да ги укрепи. И от този момент нататък никой нямаше да може да отрече, че тя се е превърнала в заплаха за него. Нищо чудно дори да се опита да я уволни!

— Ето ме и мен! — извика Катрина, хукнала надолу по стълбите.

Нико я огледа облекчено и се усмихна — не само защото дъщеря й най-после беше готова за тръгване, но и защото й беше приятно да осъзнае, че в живота има неща, много по-важни от игрите между Виктор Матрик и Майк Харнес. Подобно на повечето момичета на нейната възраст, и Катрина беше изцяло погълната от мисълта за външния си вид, а всички напоследък бяха луднали по някакъв нов дизайнер на име Тори Бърч. Затова сега Катрина беше облечена в панталони с широко дъно на геометрично подредени кръпки в оранжево и кафяво, върху които се мъдреше прилепнал по тялото й кафяв кашмирен пуловер, а под него се подаваше цяла педя от блузка от жълта коприна. Дъщеря й беше взела изящните скули на баща си, огромните му зелени очи и нейната коса — онзи необичаен нюанс на червеникаворусото, което французите наричат „верт морт“ или „мъртви листа“. (Нико обожаваше този израз — намираше го за страшно поетичен.) И сега, преизпълнена с тихо щастие, си каза, че дъщеря й никога не преставаше да й напомня каква късметлийка е всъщност!

— Здравей, малка Кити-Кат! — поздрави я Нико и обгърна кръста на дъщеря си.

Двете бяха изключително близки. И макар че двамата със Сеймор отдавна бяха изгубили физическата си близост, Катрина и до днес я дебнеше кога ще седне да гледа телевизия, защото обичаше да сяда в скута й, а майка й да й чеше гърба — нещо, което обожаваше още от беше.