Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 206

— Мамо, знаеш ли, че си сред 50-те най-влиятелни жени във Вселената? — попита Катрина, като отпусна глава на рамото й. — Толкова се гордея с теб!

Нико се засмя. Сеймор и Катрина бяха въвели една смешна семейна традиция, когато забележат, че тя не е във форма. Катрина обикновено изричаше тихо: „Мамо, защо не вземеш да направиш едно кръгче и да си купиш своя собствена вселена?!“ Сега тя поглади косата й и запита:

— И откъде го научи?

— От интернет, глупаче! — засмя се дъщеря й. Тя прекарваше часове наред онлайн, в непрекъснат контакт с цяла мрежа свои приятели. Така, в допълнение към училището, ездата, готвенето и още цял куп временни интереси Катрина имаше сложен и подобен на лабиринт социален живот, който, според майка й, спокойно можеше да съперничи на някоя компания от класацията „Най-добрите 500“ на списание „Форчън“. — Както и да е! Важното е, че наистина много се гордея с теб!

— Ако продължаваш да бъдеш толкова добричка, ще ти купя твоя собствена планета! — подвикна засмяно Нико. После отвори тежката дъбова врата и двете излязоха под яркото априлско слънце.

— Благодаря, но няма нужда! — извика Катрина и се втурна весело към лимузината, която ги чакайте до тротоара. — Когато порасна, сама ще си купя своя собствена планета!

„Сигурна съм, че ще го направиш скъпа!“ — помисли си Нико, докато наблюдаваше колко грациозно влиза в колата дъщеря й. Беше гъвката като млада бреза (още едно клише, но на Нико не й хрумваше друго сравнение) и тя не можеше да не се изпълни с гордост и радост. Катрина бе изключително уверена в себе си и силна като характер — много по-силна, отколкото майка й на нейната възраст. Но пък живееше в различно време. Момичетата от нейното поколение действително вярваха, че са в състояние да постигнат всичко — и защо не? Особено когато имаха майки, които бяха живото доказателство докъде може да стигне една умна жена!

— Смяташ ли, че наистина ще заемеш този пост, мамо? — попита сега Катрина. — Нали се сещаш, на господарка на вселената?

— Ако имаш предвид поста президент и изпълнителен директор на „Върнър Инк.“, мисля, че ще го заема — отговори усмихнато Нико. — Струва ми се далеч по-постижим от този на господарка на вселената!

— Харесва ми как звучи това! — отбеляза замислено Катрина. — Майка ми е президент и изпълнителен директор на „Върнър Инк.“. — Обърна се усмихнато към нея и заяви: — Звучи адски важно!

Нико стисна ръката й. Почувства я изключително крехка и уязвима — въпреки факта, че Катрина бе изключително добра ездачка и с тези свои детски ръце бе в състояние да контролира огромни животни. Внезапно се изпълни с благодарност към съдбата, че дъщеря й все още не беше влязла в онази възраст, когато няма да иска да има нищо общо с майка си, и че засега все още й позволява да я държи за ръката, когато двете излизаха. Да, Катрина беше все още дете — дете, което трябва да бъде защитавано. Отметна непокорен кичур коса от лицето й. Толкова обичаше дъщеря си, че понякога се плашеше от тази любов.