Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 201

— В съда ли ще се явяваш? — погледна я изненадано Виктори.

— Е, може и това да стане! — заяви нехайно Глини. После се отпусна на фотьойла и се облегна на едната му страна. — Нали се сещаш как преди малко ми каза, че се притесняваш за това, че „Би & Си“ ще ти вземат името? Е, при мен се оформя почти същият проблем. Свързан е с онова списание, дето го правя за „Сплач-Върнър“. Тази работа, разбира се, би трябвало да е строго поверителна, но нали ние, момичетата, можем да си имаме доверие, а?! Та… — направи пауза, облегна се назад и присви очи. И сега, докато Виктори наблюдаваше пълната промяна в изражението на Глини, си напомни, че макар светът да виждаше приятелката й като лековата комедиантка, всъщност тя беше страховита бизнесдама. — Ето как стоят нещата, Вик! В момента съм бясна! А нали знаеш колко е полезно някой да се навърта около мен, когато съм бясна?!

Виктори кимна и попита:

— Какво става?

— Ето какво! — отсече Глини, кръстоса ръце пред гърдите си и заяви: — Да си чувала някога за един тип на име Майк Харнес?

„НИКО О’НИЙЛИ, 42 Г.“ — тръбеше списъкът „50-те най-влиятелни жени на Ню Йорк“. По-нататък статията продължаваше: „Не се оставяйте да бъдете заблудени от легендарната й студенина. Когато става въпрос за списания, ръководени от нея, те са най-горещата новина в света! Тя превърна застаряващото издание «Бонфайър» в най-доходоносния източник на «Сплач-Върнър». А мълвата твърди, че съвсем скоро ще бъде поставена начело на целия издателски отдел, носещ на консорциума печалби от три милиарда долара годишно!“

Нико поклати глава и затвори вестника, след като бе прочела този откъс за себе си най-малко за десети път тази сутрин. Не че беше крайно лошо — просто точно сега това беше последното нещо, което й трябваше. Непрекъснато си представяше Майк Харнес на закуска в апартамента в Горен Истсайд (а може би е на вилата си в Гринич, щата Кънектикът) да си похапва варени яйца и внезапно да се задавя, прочитайки въпросното антрефиле. Защото ако ролите бяха разменени, тя със сигурност би получила удар. Няма начин Майк вече да не е вдигнал телефона и да не се е свързал с Виктор Матрик, настоявайки да знае какво точно става зад гърба му. А Виктор го е успокоил, казал му е, че всичко си е наред и че пресата винаги прави по някой и друг гаф, защото кой друг по-добре от него знае как стоят нещата, нали така?!

Само че точно в този случай пресата по изключение бе схванала нещата правилно. Или почти.

Нико постави вестника обратно върху ранноамериканската селска маса (за 10 600 долара, което, както й беше обяснил Сеймор, си е истинска сделка, тъй като подобни маси се намирали изключително трудно), а после излезе на стълбите, за да извика дъщеря си.

— Кат-Кат, ще закъснеем! — подвикна тя.

После си погледна часовника. Беше дванадесет без десет, което означаваше, че все още разполагат с малко време, за да стигнат навреме до Медисън Скуеър Гардън. Ала тя не желаеше да предприема никакви рискове и да изпусне Сеймор. Днес се провеждаше великото Кучешко изложение „Уестминстър“. Щеше да започне в един и половина следобед, а в класа на миниатюрните дахшунд Сеймор щеше да се представи с кученцето Петуния. Нико бе напълно убедена, че Туни, както наричаха дребосъчето, ще победи, но дори и да не станеше така, не желаеше после Сеймор да им опява, че двете с Катрина не са го удостоили с присъствието си.