Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 200

— Е, може и да стигнат за някое по-мъничко — отбеляза Виктори. И отново я налегна тъга. Къде на друго място, освен в Ню Йорк, ще намери жени като Глини, Уенди и Нико?! Със сигурност не и в Париж, където дори и преуспяващите жени се държаха така, сякаш са някаква специална, селектирана порода кучета — с превзети шалчета, простички полички от туид и надменно поведение. Никога не разговаряха за пари и никога не си говореха за това, как ще завладеят света. По дяволите! А тя много обичаше да говори за пари! И още повече обичаше да говори за това, как ще завладее света! Дори и никога да не се случи, пак си заслужава да си помечтаеш!

Виктори взе листа със скицата, стана и се насочи към дългата маса под прозореца.

— Проблемът с, че тези пари ми изглеждат прекалено лесни — отбеляза тя. — Двадесет и пет милиона за компанията и за моята марка. Но аз нямам вяра в лесните пари, Глини, защото си знам, че в подобна работа винаги има някаква уловка. Така. Сега за теб. Като си мисля за теб и „Оскарите“, си представям „Бийтълс“. Или по-точно „Аби Роуд“ — Джон Ленън в прекрасния му бял костюм!

— Аха, костюмче! Харесва ми! — отсече Глини, скочи и се приближи до масата.

— Кукличке, гарантирам ти, че онова, с което ще те облека, ще ти хареса! — отбеляза закачливо Виктори. — Не смей да се съмняваш в своя дизайнер! Смяташ ли, че би могла да тръгнеш боса като Пол Макартни? И да вървиш с вирнати пръсти на краката?

— А бе, ти да не откачи?! — възкликна Глини, веднага подхващайки закачливия маниер на разговора. — Никой няма да ме пусне там без обувки, да! Джулия Робъртс го пробва веднъж, ама не стана! Май има нещо общо с изискванията на Здравното министерство!

— Нали си спомняш имиджа на „Бийтълс“ върху корицата на „Аби Роуд“? — продължи Виктори. — Та в нашия случай ще имаме дълги панталони, звънчета в долната част на крачолите, дълга копринена риза, свободно спускаща се, бледосиня, но в никакъв случай бебешкосиня, нещо ледено, което да открои тъмната ти коса, а после тънка тъмносиня копринена вратовръзка, завързана точно на ключицата ти! Така! Сакото — късо, разкошно светлосиньо, преплитащо се с червени и жълти нишки — измамно ежедневно, защото ще бъде покрито с бляскави пайети!

— Аууу! — възкликна Глини и вдигна скицата. — И как го измисли?

— Нали това ми е работата?! Но що се отнася до твоята, никога няма да разбера и ти как го правиш!

— Ясно. Значи си оформяме кръжец за взаимно възхищение! Хубаво! — веднага влезе в роля Глини, а после, тъй като страстните, драматични изблици бяха просто в кръвта й, придоби замечтано тъжна физиономия, сложи в очите си сълзи и прошепна: — Божичко, Вик, наистина ли ще направиш това за мен?

— Разбира се, скъпа! — поде репликата си Виктори.

— Това е… страхотно! Хей, ама аз ще бъда най-жестоко облечената жена на раздаването на „Оскарите“! — И след като приключи с този въпрос, Глини веднага си възвърна нормалната физиономия и премина на следващата тема: — Кажи сега, ако трябва да се явявам в съда, какво би трябвало да облека?