Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 181

— Ами… не знам. Между другото, тези обеци са много хубави!

— Струват двадесет и две хиляди долара! — прошепна й Виктори и ги подаде обратно на госпожица Смит.

После се преместиха пред витрината със синия диамант, собственост на джентълмена.

— Ще го пробвам! — извика неочаквано Нико.

— Но ти не можеш да си го позволиш!

— Човек никога не знае, Вик! Може пък някой ден и да можем да си го позволим! — изрече уверено Нико. После свали палтото си и госпожица Смит се втурна, за да отключи витрината.

— Красив е, нали? — отбеляза помощничката, като свали диаманта от мястото му. После го вдигна и той заблестя на фината си платинена верижка. — За себе си ли го купувате? Или го замисляте като подарък? Може би от съпруга ви?

— В никакъв случай — махна с ръка Нико. После се изчерви и добави: — Съпругът ми никога…

Виктори се ококори. Познаваше Нико вече години наред, но досега никога не бе допускала, че приятелката й изпитва такава страст към бижутата. От друга страна, човек всеки ден научава по нещо ново за приятелите си.

— Моят съпруг не се интересува от… бижута — отбеляза Нико и повдигна леко косата си, така че госпожица Смит да закопчее диаманта на врата й.

— Да, така стоят нещата в наши дни — кимна госпожица Смит. — Все повече и повече жени идват при нас, за да си купуват сами бижутата. Но според мен така е по-добре, не мислите ли? Поне ще имаш онова, което наистина искаш!

— Напълно сте права — кимна Нико. После се обърна, за да се огледа в огледалото.

Диамантът блестеше зашеметяващо върху бялата й кожа. Виктори съжали, че не са по-богати, за да си го позволят. Защото този диамант беше самата Нико — хладен, син и властен, като нея самата. Този диамант просто принадлежеше на Нико. Жалко, че не съществува никакъв начин тя да го има!

Но самият досег с диаманта, дори и за минута, като че ли възвърна самочувствието и излъчването на Нико. Защото в следващия момент тя се приведе над ухото на приятелката си и с тих, хладен тон прошепна нехайно:

— Между другото, имам извънбрачна връзка!

19

Телефонът звънеше сякаш от много далече, като че ли от друга държава.

Или поне така прозвуча в съня на Уенди. А после тя осъзна, че не сънува и че телефонът до главата й наистина звъни. Но не звучеше като този вкъщи. Тя отвори очи, огледа малката бяла стаичка и си спомни, че действително не се намира вкъщи.

Намираше се в служебния апартамент на компанията „Парадор“ в хотел „Мърсър“.

Обвиняваха я в някакво престъпление, което не беше извършила, обаче всички останали вярваха, че именно тя е виновна. А после съзнанието й се избистри и в него веднага нахлуха ужасяващите събития от предишната вечер. Шейн бе променил решението си. И сега искаше да се развежда с нея.

Господи! Телефонът! Може пък да е Шейн, за да й каже, че е допуснал огромна грешка!

Обърна се и сграбчи слушалката с две ръце.

— Ало? — изрече с дрезгав глас.

— Уенди Хийли? — дочу от другия край на линията ентусиазиран, официално звучащ мъжки глас. Единственото, което разбра, бе, че не е Шейн. Погледна дигиталния си часовник. Показваше 05:02 сутринта с цифри, които бяха точно толкова червени, колкото и очите й.