Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 179

Виктори вдигна поглед към Лин, който точно в този момент стоеше в средата на корта, стиснал здраво поредната топка в ръка. Лицето му беше зачервено, изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да получи инфаркт.

— Тази топка е мъртва! — изкрещя той.

— Съжалявам, сър — обади се момчето с топките, — но току-що отворих нова кутия…

— Тогава отвори друга! — изрева Лин, удари гневно топката в земята, тя подскочи и прескочи оградата.

Виктори написа:

„Номер седем: Ще направя опит да се държа като нормално човешко същество. Дори и да не съм такова!“

И точно в този момент звънна мобилният й телефон. Тя погледна дисплея, като се замоли да е Нико или Уенди.

— Виктори? — измърка от другата страна Мъфи Уилямс. — Къде си?

— Ами, на Бахамите съм… с Лин — отговори тя. В тона на Мъфи имаше нещо, което внезапно я накара да почувства вина, задето е толкова далече от Ню Йорк.

— Можеш ли до утре сутринта да стигнеш до Париж за една среща? — попита Мъфи, след което добави: — С „Би & Си“!

Виктори хвърли поглед към Лин. Той вече бе напуснал корта. Една от непослушните му топки бе попаднала в гнездо на оси и сега Лин размахваше бясно ракетата си, тичаше наоколо и пищеше, следван от специалиста по тенис и двете нещастни момчета.

— Няма проблеми, Мъфи — отговори тя. — Веднага тръгвам. Лин побесня.

— Нямам намерение да прекъсвам уикенда си! — извика той.

— Никой не те моли да го правиш — отбеляза спокойно тя, докато хвърляше дрехите си в малкия куфар.

— Щом толкова много държат да се срещнат с теб, могат да отложат срещата за вторник! — изтъкна той. Може и да беше прав, но пък изобщо нямаше представа, че в момента най-голямата й мечта е да се измете по-скоро оттук. После попита: — За какво е тази среща?

— Откъде мога да знам?!

— Значи отиваш на среща в Париж, напускаш Бахамите в неделя сутринта и разваляш целия ни уикенд, без изобщо да знаеш за какво е проклетата среща, така ли?!

— Аз така правя нещата, Лин — отговори тя.

— Но това е глупаво!

Тя сви рамене и продължи да си събира багажа. Не искаше да му казва, че точно в този момент би използвала, което и да е извинение, само и само да се отърве от него, от проклетия му график и от още по-проклетата му „хубава почивка“ на Бахамите.

— Искаш ли да знаеш какъв ти е проблемът, Лин? — обърна се към него Виктори. — Толкова се страхуваш от интимност, че се налага да планираш предварително всяка минута от своя живот! Не можеш просто да седнеш и да водиш спокоен разговор като нормален човек!

— Аз ли съм се страхувал от интимност?! — изкрещя възмутено той. — Ти си тази, която бяга оттук заради някаква си тъпа среща в Париж!

Сега беше неин ред да се възмути. Обърна се към него със зачервено лице и биещо до пръсване сърце и изкрещя:

— Срещата ми изобщо не е тъпа, разбра ли?! Това е моят бизнес! Това, че аз не правя по един милиард годишно като теб, не означава, че моят бизнес не е точно толкова важен, колкото твоят! — Последното изречение го бе изкрещяла толкова силно, че гласът й беше блокирал.