Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 177

— Но пък никога не забравя името на човек, който е важен за него! — изтъкна Елън.

— Мъжете са прекрасни същества, не мислите ли! — отбеляза с въздишка Сюзан Ароу по-късно, когато вече се бяха настанили в самолета. — И точно това ние, жените, никога не трябва да забравяме! Представяте ли си колко отегчителен би бил светът без мъже?! Честно да ви кажа, изобщо не знам какво бих правила без моя скъп Уолтър!

Точно в този момент „скъпият Уолтър“, който беше минимум на шестдесет, ако не и повече, спореше ожесточено с Лин за плюсовете и минусите на операцията от херния.

— За какво си говорите вие там? — извика по едно време Лин, обърна се и потупа главата на Виктори.

— Само за това какви прекрасни същества сте вие, мъжете! — отговори тя.

— Аз си знам, че съм прекрасен, но за Лин не съм много сигурен — заяви насмешливо Уолтър.

— Нали знаеш онази приказка: „Всички мъже са задници, а всички жени са луди“! — изкиска се Лин.

— Тук изобщо не си прав! — запротестира Виктори. — Жените не са луди, а ако станат, то това е само когато някой мъж ги влуди! Що се отнася до първата част на тази твоя приказка като изключим Уолтър, съм принудена да се съглася с теб!

Лин се ухили и сръга в ребрата Уолтър.

— Ето това харесвам най-много в нея! Винаги е готова да ти отвърне подобаващо!

— Можеш да бъдеш сигурен в това! — засмя се и Виктори.

— Харесвам жените, които не се преструват, а са такива, каквито са — заяви Уолтър. — Като например Сюзан. Тя винаги остава вярна на себе си.

— Ако ще и хората да твърдят, че е кучка, нали? — подразни го приятелски Лин.

— Лин Бенет, по гадория не мога да се хвана и на малкия ти пръст! — сряза го Сюзан. — Сега какво ще кажеш, а?!

— Ще кажа, че на мен ми се разминава, защото съм мъж! — махна небрежно с ръка Лин, след което отвори вестника си.

„Какво, по дяволите, правя аз при тези хора?!“ — помисли си отчаяно Виктори.

В миг, в който прекрачиха къщата на Бахамите, Елън раздаде на всички по един лист, на който с големи букви пишеше: „График.“ Той гласеше следното:

Петък:

19:30 ч. Вечеря.

21:00 ч. Кинопрожекция.

23:00 ч. Гасете лампите!

Събота:

07:30 — 08:30 ч. Закуска в слънчевата стая.

08:45 ч. Тенис.

10:00 ч. Обиколка на острова.

12:45 ч. Обяд — в беседката край басейна.

13:30 ч. Събитие с лодки.

И така нататък с всичко, планирано прецизно чак до отпътуването им за летището в пет следобед в неделя.

— Радвам се да отбележа, че си направил график на петнайсетминутни интервали — отбеляза сухо Уолтър.

— Искам да знам само едно нещо — намеси се Виктори. — Кога ни е разрешено по график да посещаваме тоалетната? И коя по-точно трябва да използваме, ако все пак ни се наложи?

Сюзан и Уолтър възприеха тази забележка като особено смешна. Лин обаче — не.

Кулминацията на мероприятието настъпи в неделя сутринта, когато Виктори се оказа за пореден път настанена в един плетен стол в беседката край тенис корта, наблюдавайки как Лин играе ожесточено срещу местния майстор. (Предишния ден беше установил, че нито тя, нито Сюзан или Уолтър могат да се мерят с неговата класа на корта.) Сюзан и Уолтър бяха успели някак си да се измъкнат от тази точка в графика и сигурно сега се разхождаха някъде по брега или пък се отдаваха на така необходимата си почивка по леглата, но Лин бе настоял Виктори да остане с него и да го гледа. Точно като истинска приятелка. (Тя се чувстваше в капан. Задушаваше се. Какво прави тук, за бога?!) Идваше й да се разпищи от отегчение. Знаеше, че много жени биха били напълно доволни, дори поласкани да наблюдават как гаджето им милиардер убива някоя тенис топка, но тя не бе от този род жени.