Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 178

„Какво, по дяволите, правя аз тук?!“ — запита се за милионен път през този уикенд.

Изправи се, приближи се до телефона и натисна бутона, на който пишеше „портиер“. Само човек като Лин Бенет би си позволил да има портиер в частната си вила на Бахамите.

— Да, мадам? — достигна до нея учтив мъжки глас.

— Много съжалявам, че ви притеснявам, но случайно да имате химикалка? — попита Виктори.

— Разбира се, мадам. Веднага!

Виктори се върна на мястото си. Лин изобщо не играеше добре тенис, но тъй като беше мъж, не можеше да му го каже. Удряше топката прекалено силно, така че всяка втора изхвърчаше отвъд оградата. Не че за него беше проблем — нали затова си имаше две момчета, чиято единствена задача беше да му ги връщат!

— Заповядайте, мадам! — изрече привелият се над нея усмихнат мъж, като й подаде сребърна химикалка. — Тази става ли?

— Напълно, благодаря! — отговори Виктори, като си помисли, че и химикалка „Бик“ би свършила същата работа. Но химикалките „Бик“ бяха далеч под достойнството на Лин Бенет.

Извади листа с графика, който тримата със Сюзан и Уолтър носеха навсякъде и с който непрекъснато се съветваха — просто за да ядосат Лин, обърна го на другата страна и написа:

„Най-важните десет неща, които бих вършила различно, ако бях милиардер като Лин.“

Замисли се. Откъде да започне.

После написа: „Номер едно: Няма да принуждавам прислугата да носи бели памучни ръкавици. Гадно е, а и крайно унизително за самите хора.“

„Номер две: Няма да съставям график и да карам гостите си да се придържат към него.“

„Номер три: Ами онзи хладилник, натъпкан догоре с каша за отслабване «Слим фаст»?! Кой ще е този безумец, дето си въобразява, че гостите му ще искат «Слим фаст» за закуска, обед и следобедна закуска?! Освен това, какъв е смисълът да бъдеш милиардер, щом не можеш да ядеш истинска храна?!“

„Номер четири: Няма да карам гостите си да си вземат душ, преди да влязат в басейна. Ако човек толкова се притеснява за хигиената на гостите си, защо изобщо ги е поканил?!“

„Номер пет: Няма да прекарвам времето на масата в разговори по телефона, особено когато съм принудила гостите си да обядват с местен агент по недвижимите имоти.“

„Номер шест: Няма да правя опити да убивам гостите си!“

Тук направи пауза, след което подчерта думата „убивам“, припомняйки си вчерашното „Събитие с лодки“. Събитието можеше да се нарече по-скоро „оцеляване с лодка“. Лин бе настоял не само да им покаже новата си цигарена лодчица, но и лично той да я управлява. После се опита да надбяга малка, местна рибарска лодка. А след това Сюзан се закле, че никога повече няма да стъпи на този остров.