Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 115

Отговорът бе простичък и пределно ясен — трябва да унищожи Брус Чикалис.

Преди уволнението от „Блясък“ и преди срещата й с Брус на Нико никога не бе й хрумнало да гледа на кариерата си по този начин. Щеше да си каже, че е под достойнството й да елиминира съперниците си по този начин. Но това отношение се дължеше единствено на нейната неувереност дали ще може да ги унищожи. Нямаше представа дали притежава необходимата смелост. Ала сега, докато седеше върху седалката на тоалетната и размишляваше, тя осъзна, че не само не разполага с друг избор, а и че отмъщението може би ще й хареса.

Ще изтрие тази присмехулна, презрителна, мъжкарска усмивка от лицето на Брус Чикалис.

На следващия ден Нико се обади на Ребека Десото. Предишната вечер двамата със Сеймор бяха обсъдили надълго и нашироко къде точно да се проведе срещата между двете жени. Съпругът й бе на мнение, че всичко трябва да остане в пълна тайна, но тя не бе съгласна с него. Освен това не можеше да покани Ребека на обяд и да я заведе в някое невзрачно заведение. Ребека щеше да го приеме като обида, а и самата Нико все още не беше забравила колко наранена се чувстваше, след като я уволниха. А най-важното от всичко бе, че не би могла да изстиска никаква информация от бившата главна редакторка, ако се срамува да бъде видяна с нея.

Затова я покани на обяд в ресторант „Майкълс“.

— Ти си единственият човек, който имаше благоприличието да ми изпрати писмо — отбеляза Ребека. Двете седяха на една от предните маси, пред погледите на всички присъстващи, и Нико усещаше дори и в гърба си любопитството им. После Ребека допълни: — Но трябва да внимаваш с Брус. Много е опасен!

Нико кимна и попита:

— В какъв смисъл?

— По отношение на рекламата — отговори Ребека. — Насрочва важни срещи с рекламодателите, а после променя времето и мястото, а секретарката му „забравя“ да ти каже.

На следващия ден в асансьора Нико се сблъска с Майк Харнес.

— Чух, че вчера си обядвала в „Майкълс“ с Ребека Десото — отбеляза небрежно той.

Нико усети, че стомахът й се свива на топка, но после си напомни, че напълно съзнателно бе избрала именно този ресторант, за да може срещата да стане всеобщо достояние. Държеше хората да разберат, че тя не се плаши лесно. Затова сега единственото, което изрече, беше:

— Правилно си чул.

Нито му обясни, нито се извини. Така топката мина обратно в неговото поле.

— Хммм, необичаен избор на компания за обяд, не мислиш ли! — отбеляза Майк, почесвайки се от вътрешната страна на яката си.