Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 114

Особено когато си имаше предостатъчно.

Само след две седмици на новото си работно място Нико осъзна, че първият й смъртен враг е човек, който иначе би трябвало да й бъде съюзник — Брус Чикалис, издателят на „Бонфайър“. Брус беше арогантен млад мъж в средата на тридесетте, който беше считан от всички за златното момче на Майк Харнес и който полагаше максимални усилия никой да не забравя този факт.

Двамата с Нико се намразиха още от пръв поглед.

Мнението на Брус за жените се ограничаваше до тясната му лична дефиниция за ролята на жените по отношение на мъжете. За него на този свят имаше само две категории жени: „годни за ебане“ и такива, които не са. И ако дадена жена случайно не попада в първата категория, тя все едно не съществува. За Брус жените трябваше да бъдат красиви, с огромни гърди и тясна талия и вечно готови да изпълняват прищевките на мъжете — което в неговия случай означаваше да проявяват желание да му правят свирки всеки път, когато той щракне с пръсти. Не че някога бе обявявал мнението си публично. Просто не беше необходимо. Демонстрираше го с държанието си. Нико усещаше дълбокото му презрение към жените във всяка изречена негова дума. Запозна се с него, когато той влетя нагло в офиса й, посочи към някакъв модел на корицата на списанието и заяви безцеремонно:

— Единственото, което искам да знам, е можеш ли да ми уредиш среща с това дупе?

— Моля?! — бе извисила глас Нико.

— Защото, ако можеш да ми уредиш среща с нея — бе продължил той, ухилен като пача, с което държеше да й подскаже, че всички жени се влюбват автоматично в него, — значи можеш и да запазиш работата си!

— Смятам, че по-скоро ти трябва да се притесняваш за себе си, щом си позволяваш да се държиш така!

— Ще видим! Последната редакторка не изкара особено дълго — отбеляза Брус, седна, без да бъде поканен, и я дари с измамно момчешка усмивка.

Нико се изправи и заяви:

— Аз не съм тази последна редакторка, Брус. А сега, ако ме извиниш, имам среща с Виктор Матрик!

И бе напуснала демонстративно собствения си офис, оставяйки го да обмисля чутото. Както и съдбата си.

Е, тогава нямаше среща с Виктор Матрик. Но и Брус не можеше да докаже противното. Вместо при големия шеф Нико се запъти към дамската тоалетна и се кри там в продължение на десетина минути, размишлявайки. Стана й ясно, че трябва да види сметката на Брус Чикалис по най-бързия начин. Въобще не се съмняваше, че Ребека Десото е била уволнена с негова помощ. Но онова, което й даваше най-силните основания, бе усещането, че на Брус изобщо не му пукаше за списание „Бонфайър“. За него то беше просто поредното стъпало по пътя му към по-високите постове, които водеха, естествено, до повече облаги, много повече пари и все по-красиви мацки. И ако сега и тя се провали, това само щеше да подсили позициите му и да докаже, че той няма никаква вина и накрая само той ще обере лаврите. Да де, обаче не я познава! Въобще не знае с кого се е захванал! Нико в никакъв случай не би поела риска да бъде уволнена два пъти последователно. Веднъж уволнен — просто малшанс. Два пъти уволнен — неудачник. На кариерата й ще бъде сложен край и тогава какво ще каже съпругът й? И какво ще си помисли за нея малката й дъщеричка?!