Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 113

Кандис Бушнел

Една вечер двамата бяха на коктейл по случай промоцията на някаква нова писалка на компанията „Мон Блан“, когато до Нико застана някакъв мъж в края на четиридесетте, веднага й направиха впечатление две неща: тъмномахагоновият тен на кожата му, постигнат с бронзиращ гел, и вратовръзката му на сребристи и черни ивици. И тогава мъжът пошепна:

— Само искам да ви кажа, че свършихте страхотна работа с „Блясък“. А „Рац Несте“ допуснаха огромна грешка, като ви уволниха!

— Благодаря ви! — кимна Нико. Но кой беше този човек? Имаше усещането, че би трябвало да го познава, но не можеше да се сети.

— С какво се занимавате сега? Имам предвид, освен очевидното, разбира се — попита той, като сведе поглед към корема й.

— Имам няколко интересни оферти, които в момента обмислям — отговори Нико, както я бе научил Сеймор.

— А смятате ли, че ще успеете да вмъкнете в ангажиментите си и един разговор с нас? — бе попитал мъжът.

— С удоволствие — бе кимнала тя усмихнато.

Едва когато човекът се бе отдалечил, Нико се бе сетила кой е той — Майк Харнес, който съвсем наскоро беше издигнат на поста изпълнителен директор на издателския клон на консорциума „Сплач-Върнър“.

— Виждаш ли?! — не спираше да възклицава доволно Сеймор в таксито на път към къщи. — Точно затова човек трябва да посещава всички важни социални събития в Ню Йорк! Сега единственото, което трябва да направим, е да чакаме!

— Може пък и да не се обади — бе го контрирала Нико.

— О, за това не се тревожи! Ще се обади и още как! — бе натъртил убедено съпругът й. — Никак не бих се учудил, ако реши да те наеме на мястото на Ребека Десото в списание „Бонфайър“. Защото Ребека не е назначена от него. И сега, когато е вече изпълнителен директор, той със сигурност ще иска да сложи на мястото й свой човек. За да утвърди позициите си.

Нико познаваше Ребека Десото и я харесваше. И тогава каза:

— Горката Ребека!

— Изобщо не я съжалявай! — смъмри я съпругът й. — Трябва да станеш по-твърда! Много добре знаеш, че нямаш нищо против нея. В личен план. Та ти дори не я познаваш! Всичко е просто бизнес, не се коси!

И ето че само три месеца след раждането на Катрина консорциумът „Сплач-Върнър“ обяви, че Нико О’Нийли заема мястото на Ребека Десото като главен редактор на списание „Бонфайър“. А Нико разбра, че Ребека също не го беше очаквала.

А после, когато отново застана на върха, хората, които до тоза момент се бяха крили по храстите и се бяха правили, че не я познават, започнаха да й пращат цветя и поздравителни картички и да й се обаждат, за да й съобщят колко се радват за нея. По изричното настояване на Сеймор тя трябваше да отговори на всяко едно поздравление, дори и на онези, които бе започнала да ненавижда. Ала най-първия си отговор Нико изпрати на Ребека Десото — писа й, че е благодарна за добрата й работа, която е свършила за списанието, както и че и пожелава късмет в бъдеще. Нико вече си даваше сметка, че няма никакъв смисъл да си създава излишни врагове.