Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 116

— Защо? Че тя ми е приятелка!

— Ако бях на твое място, щях да внимавам — рече Майк, загледан в тъмнооранжевата кожа на ръката си. — Чувам, че много обичала да говори какви ли не лъжи.

— Благодаря ти! Ще го имам предвид! — отбеляза Нико. Докато го наблюдаваше как излиза от асансьора, тя си каза: „Мръсно копеле! Мъжете се държат един за друг, независимо дали са прави или не. Е, и ние жените можем да играем тази игра!“

Само две седмици по-късно приведе плана си в действие.

Виктор бе организирал неделен следобед в своето имение в Бедфорд, щата Ню Йорк, наречено „Пролетна приумица“ — стана ясно, че това е традиционна, ежегодна среща за отбрани изпълнителни директори в корпорацията „Сплач-Върнър“. Къщата представляваше огромен дворец с кулички от 20-те, разположен на площ от петдесет акра в центъра на пищен природен резерват. Тогава със Сеймор имаха един джип „Уагониър“ и докато паркираха в края на дългата цял километър алея, покрай тях профуча Брус Чикалис с поршето си. Нико излезе от джипа, прегърнала Катрина, и в този момент Брус лениво се измъкна от поршето си и започна да чисти скъпарските си слънчеви очила със специално парцалче. После внимателно ги постави на очите си, извърна се към Нико и се ухили. Точно в момента, в който иззад ъгъла се показа Виктор Матрик, облечен в екип за тенис.

— Ето така съм те виждал винаги, Нико! — отбеляза веднага Брус. — Като майка. Нали е прекрасна, Виктор?

На Нико й се прииска да го убие на място, но в този момент улови погледа на Виктор. Той потупа Брус по гърба и отбеляза:

— Няма да е зле и ти да се позамислиш за свои деца, Брус! Винаги съм казвал, че семейните хора са далеч по-добри като изпълнителни директори, отколкото ергените!

На Нико това й беше напълно достатъчно.

На някакъв етап от празненството тя се качи с Катрина в една от стаите за гости на втория етаж, за да я накърми. Тъкмо се връщаше, когато в коридора се сблъска с Виктор.

— Благодаря за защитата — изрече спокойно тя.

Виктор като че ли се понаду и отговори:

— Налага се да държа нерезите изкъсо. Как вървят нещата при вас, между другото?

Почти бяха стигнали стълбите. Само след няколко секунди щяха да се разделят. Нико реши, че това може би ще бъде единствената й възможност да разговаря насаме с големия шеф.

— Ще направим зашеметяващ първи брой — отбеляза самоуверено тя, като премести бешето от едната си ръка на другата. — И съм убедена, че ще продължим да набираме скорост и читатели, стига да не забравяме, че „Бонфайър“ е списание, което дава път на жените. Честно да ти кажа, когато рекламодателите видят да влиза мъж издател, ами… не съм сигурна, че този факт изпраща необходимото силно послание.

Виктор кимна и отбеляза:

— Може би си права. Ще си помисля по този въпрос.

И така, лека-полека, тя се възползваше от всяка предоставила й се възможност да напомня на Виктор за подходящото послание към рекламодателите, като същевременно внимаваше и си пазеше гърба от Брус. Изминаха няколко месеца, без нищо особено да се промени. Но както често се случва на този свят, шансът най-сетне потропа на вратата.