Читать «Петият етаж» онлайн - страница 84

— Да ме вбесиш ли искаш, а?

Стегнах още по-силно калъфката около врата му и го погледнах в лицето. Беше отворил уста. Очите му бяха изскочили от орбитите. Видях, че гръдният му кош е пълен с въздух, който не може да издиша, езикът му се мяташе между пожълтели зъби със сребърни пломби. Отново се наведох.

— Виж какво. Ще приключа бързо. Знаеш, че и бездруго съм тук за убийство. От теб зависи, приятел.

Зачаках. Съкилийникът ми кимна почти незабележимо. Отпуснах калъфката и той се стовари на леглото. Пое дълбоко въздух и изплю малко кръв.

— Какво ти става, бе? — успя да попита.

Качих се на моето легло. Бях нащрек, но ми се щеше да вярвам, че всичко е свършило.

— Как се казваш? — попитах го аз.

— Маркъс.

— Върви на майната си, Маркъс. Не съм бяла курва. И ако трябва да убия гадняр като теб, за да го докажа, ще го направя.

Маркъс се бе навел напред, масажираше врата си и дишаше на пресекулки.

— Ако искам да ти видя сметката, ще го направя.

— Така ли мислиш?

— Да. А сега зарежи тези глупости. Не искам да се бия с теб. Исках просто да видя дали си кучка или не.

— Сега знаеш.

— Е, знам.

— Чудесно, Маркъс. А сега ме остави на мира.

— Проклет негодник — каза Маркъс и изплю още кръв на циментовия под. После се отпусна на леглото. Аз направих същото. Маркъс обаче не мирясваше.

— Наистина ли си ченге?

— Вече не.

— Кого си убил?

— Млъкни, Маркъс.

— Да не е някоя кучка? Преди време аз убих моята в Саутсайд. Преди десет години. Чукаше се с брат ми. Но сега не съм тук за това. Ченгетата бяха адски тъпи и се измъкнах.

Звънецът отново издрънча и в килията влезе кльощав бял надзирател. Имаше значка, палка и лош тен. Погледна мен, после Маркъс и кръвта на Маркъс на пода.

— Какво, по дяволите, става тук?

— Подхлъзна се и падна — отвърнах.

— Хайде, тръгвай — изсумтя надзирателят. — Детективите искат да те разпитат.

Минахме по къс коридор и влязохме в стаята за разпити. Дан Мастърс вече беше там и прелистваше някакви документи.