Читать «Петият етаж» онлайн - страница 7

Джейкъбс вдигна фотоапарата, стиснал с два пръста догарящия фас.

— Ако той не се налива цял ден, от петия етаж няма да имат възможност да се обадят на някой като мен.

— Което не означава, че няма да намерят начин да го изхвърлят.

— Може би — кимна Джейкъбс. — Но няма да могат да използват мен. Нито пък други сериозни журналисти, на които им се чува думата. Но ако човекът е чист… — Раменете му леко се повдигнаха. — Град голям, хора всякакви. А на петия етаж играят твърдо по тези правила.

Всичко това го знаех от горчив опит, затова предпочетох да замълча. След два часа чакане Майърс все още беше в „Ястребовото око“. Джейкъбс се върна от проверката, която беше отишъл да направи.

— Хубава кръчма — промърмори той, докато се настаняваше на седалката до мен. — Телевизори с плоски екрани, готин джубокс, красиви сервитьорки.

След като бях прекарал следобеда в колата, вече ми се повдигаше от блудкавото кафе и скапаната компания.

— Той какво прави? — попитах.

— Поговорих си с бармана — рече Джейкъбс и многозначително потърка пръсти, за да покаже, че някакви банкноти са сменили притежателя си. — Той ми позволи да хвърля едно око на сметката му. Засега сме на десетина бири „Хайнекен“.

— За три часа? — подсвирнах аз.

— Аха. Човекът каза, че скоро ще му спре кранчето. Това е добре за моята новина. А ти бъди готов.

Измина още един час, преди барманът да изпълни заканата си. Олюлявайки се, Дейвид Майърс напусна кръчмата и спря на тротоара, облян от ярката слънчева светлина. Джейкъбс защрака с никона си.

— Мога да кажа, че е доста фиркан — промърмори под нос той.

Проследихме го с очи как се насочва към колата си. Човекът на паркинга беше съвсем младо момче. То пое картончето от ръцете му, но не влезе в будката си за ключовете. Вместо това каза нещо, а мъжът с костюма наклони глава и се заслуша, сякаш чуваше някакъв непознат език. После нашият уважаван общински служител избухна. Първо срита гумите на колата си, после стовари двете си ръце върху покрива. Момчето се отдръпна, влезе в будката и затвори вратата след себе си. Майърс тръгна след него, а фотоапаратът в ръцете на Джейкъбс защрака, запечатвайки всички движения на обекта, който щеше да се появи на първа страница в утрешния вестник. Майърс отиде до малката будка, дръпна вратата, а после заблъска по стъклото. Момчето отвори малкото прозорче. След размяната на нови любезности вдигна слушалката и започна да набира някакъв номер. В същия миг Майърс пъхна ръка в процепа и грабна връзка ключове. Момчето зяпна от изненада и бавно остави слушалката. Очите му проследиха клиента, който скочи в колата си и запали мотора.

На излизане от паркинга Майърс за малко не забърса четирима младежи в малка хонда. Без да намалява ход, той успя да се включи в трафика и натисна газта. Вероятно се прибираше у дома. Погледнах Джейкъбс, който свали фотоапарата и сви рамене.

— Карай след него — разпореди се той.

Аз се включих в трафика на четири-пет коли зад нашия човек. Джейкъбс продължаваше да снима.

— Дай ми телефона си — рекох.