Читать «Петият етаж» онлайн - страница 5

— С какво конкретно се занимава Джони?

На лицето на репортера се появи широка усмивка.

— На такива като него им викат уреждачи.

— Уреждани ли?

— Аха. Копелето урежда проблемите, които възникват на петия етаж. Движи нещата, смазва колелцата. Едновременно.

Мобилният телефон на Фред изписука. Той отвори капачето му.

— Да.

Послуша известно време, изсумтя няколко пъти, след което придърпа салфетката и започна да пише с бясна бързина.

Скоро я изписа и махна към моята. Поставих пред него цялата купчина и той продължи да пише. Аз довърших бъргъра си, а след това и бирата. Джейкъбс щракна капачето на телефона и се изправи.

— Искаш да знаеш с какво се занимава Удс, така ли?

Кимнах.

— Тогава да вървим.

Последвах го към изхода. Вероятно беше получил новина, достойна за първа страница. Може би за начините, по които се уреждат проблемите в Чикаго.

4

Качихме се в колата, заобиколихме квартала и спряхме пред сградата на „Трибюн“. Джейкъбс хлътна във входа и скоро се появи обратно с черен сак в ръце. Потеглихме на юг по „Мичиган“.

— Карай към центъра — нареди Джейкъбс.

Насочих се към моста на Мичиган Авеню. Репортерът започна да говори, без да вади клечката за зъби от устата си.

— Одеве ми се обади едно от приятелчетата на Удс.

— И той ли е уреждач?

— Всъщност той работи за Удс, но все тая. Даде ми малко информация от своята област. Може да се окаже добра.

Стигнахме до централната част на града и поехме на юг по Уелс Стрийт. От двете ни страни фучаха забързани таксита, над главите ни изтрака мотриса на електрическата железница, сипеща ярки искри.

— Спри на пресечката между „Ласал“ и „Уошингтън“ — промърмори Джейкъбс. — Там ще чакаме.

Изпълних заповедта, питайки се какво точно ще чакаме. Вероятно отгатнал въпроса, моят спътник се зае да запълва белите полета.

— Както вече споменах, тези момчета получават заповеди директно от кмета. На практика именно те му вършат мръсната работа, включително и по лични въпроси. Но понякога прибягват и до медиите.

— В техническия смисъл на думата?

— Точно така. Репортери като мен, които гонят новината. Обажда се някой като Удс. Ние получаваме новина, а те решават някой проблем. Удобно и ефикасно. Оглеждай се за светлосиня краун Виктория, от служебните коли на кметството. — Джейкъбс сведе очи към гъсто изписаната салфетка в ръцете си. — Номер М-3457.

— Кой е този човек? — попитах.

— Имаш предвид човека в колата?

Кимнах. Усмивката на Джейкъбс събуди в душата ми живи картини от скандалното минало на Чикаго.

— Казва се Дейвид Майърс, заместник-директор на Отдела за авиация в общината.

— За пръв път чувам за него.

— Защото не върши абсолютно никаква работа. Синекурна длъжност за сто и петдесет бона годишно. Всеки ден обядва в Юниън Лийг Клъб, притежава вила на Гранд Бийч и тича презглава, щом кметът го повика.

— Страхотно.

— Аха. Но Дейвид има и едно нещо, на което му се пика проблем. Всъщност два са… — Пред очите ми се вдигнаха два костеливи пръста. — Първият се нарича пиячка — прегъна се единият от тях. — Човекът дори закусва с течна храна.

— А вторият?